бел бор, борика, бяла борина, белок, белоборика
Семейство Борови - Pinaceae
Разпространение. Горите от бял бор са широко разпространени в България. Най-голямо разпространение има в Родопите, Рила, Пирин, Осогово и по-ограничено в Централна Стара планина, Плана, Витоша, Лозенска планина, Славянка и Огражден на надморска височина между 700 и 2000 м. Горите от бял бор заемат предимно склонове със слънчеви изложения, върху кафяви горски почви и основни скали с кисела реакция. Видът не е защитен. Декоративно дърво, второстепенно медоносно растение.
Описание. Вечнозелено иглолистно дърво, със закръглена корона, смолисто, с право стъбло, високо до 30 - 40 м. Кореновата система се състои от главен корен, който е сравнително къс и от второстепенни, хоризонтално разположени корени. Кората на в долната част на възрастните дървета е сива, напукана , а в горната светлокафява, люспеста. Кората по клонките е жълтокафява. Клоните са прешленовидно разположени. Листата са иглести, сиво-зелени, събрани по две на скъсени клонки, до 7 см дълги, отвън заоблени, а от вътре вдлъбнати. Запазват се в продължение на 2-3 години. Листните влагалища са първоначално до 8 мм дълги, а след това се скъсяват. Цветовете са еднодомни (цветовете са или мъжки или женски, но и двата пола могат да бъдат намерени на едно и също растение). Мъжките цветове са събрани в жълти реси, с много тичинки, и два прашника, разположени в основата на младите клонки, а женските шишарки на върха на младите клонки. Шишарките са яйцевидни, изградени от червеникави люспи. След оплождане нарастват и се вдървяват, семена узряват през втората година и остават жизнеспособни в продължение на 8 години. Семената са удължено яйцевидни, сиво или възчерно, с дълго крило. Цъфти през май - юни, плодоноси през зимата на втората година.
Използваема част. Използват се боровите връхчета (Turiones Pini), брани през пролетта, преди разпукването им (февруари - април). Отрязват се с много малка част от стъблото (не повече от 3 мм), но без иглите. Да не се берат разпукнали се вече пъпки, тъй като са малоценни. Сушат се на закрито в добре проветриви помещения. Листата (Folia Pini) берат се през цялата година, кората (Cortex Pini) събира се по време на сокодвижението в растението, боров балсам (Balsamum Terebinthinae) който изтича от специално направени отвори върху стъблата, терпентиново масло (Oleum Terebinthinae) получава се чрез суха дестилация на боров балсам.
Рандеман. От 4 кг свежи борови връхчета се получава 1 кг сухи.
Химичен състав. Връхчетата съдържат около 0,5% етерично масло( а-пинен, в-пинен, в-феландрен, лимонен, кадинен, борнилацетат и др.) смолисти вещества, танини, витамин (С, К, РР), провитамин А и др.
Действие и приложение. Противовъзпалително, слабо противомикробно, антисептично, диуретично, спазмолитично, жлъчегонно, отхрачващо, противогнилостно действие, разширяват кръвоносните съдове. Народната медицина употребява боровите връхчета при остър и хроничен бронхит, възпаления на горните дихателни пътища, простудни заболявания, бронхиална астма, при заболявания на пикочните пътища (пясък и камъни в легенчето и мехура), при скорбут, скрофулоза, водянка, подагра, хемороиди, при възпаление на жлъчния мехур. Външно за бани при ревматизъм, ишиас, обриви, екземи, лишеи и др. Смолата от бор, колкото лешниково зърно, се употребява при белодробен абсцес и хемороиди. Използва под формата на мехлем. Отвара от семената може да се прилага външно за да помогне за потискане на силно вагинално течение. Етеричното масло се използва в ароматерапията. Листата и младите филизи могат също така да се използва като инхалатор за лечение на различни белодробни оплаквания. За жабурене при възпаление на венците, зъбобол, профилактика на устната кухина. Въгленът който се получава като остатък след сухата дестилация от дървесната част, се използва като суровина за получаване на медицински активни въглища (Carbo activatus), който се прилага при отравяния, хранителни инфекции, интоксикации и др.
Начин на употреба. За вътрешна употреба се приготвя отвара от 100 г борови връхчета и 2 1/2 л вода, която се вари, докато течността остане 1/2 л. Изстиналата и прецедена отвара се подслажда с 250 г небет-шекер докато е горещо и 250 г мед като изстине. Пие се по 1 кафена чашка преди храна 3 пъти дневно.
Две супени лъжици се варят в 500 мл вряща вода 3 минути. Пие се 3 пъти по една винена чаша преди храна.
При ревматизъм и кожни заболявания се правят бани с отвара от 500 г дрога, варена в продължение на 30 минути с 5 л вода и прибавена към водата за вана.
Инхалация: 5 к. борово масло на 2 л кипната вода се вдишват 10 мин.
Сироп от борови връхчета (Sirupus Turiones Pini) Нарязват се на ситно 50 г борови връхчета и се заливат с 500 мл вряща вода. Разбърква се и се оставя да изстине. След като изстине се прецежда и се добавя към нея 0,5 кг захар или небет-шекер и се сварява на слаб огън, като често се разбърква. Като изстине, се добавя 0,5 кг пчелен мед и се бърка до получаване на еднородна смес. Взема се по 1 супена лъжица 3-4 пъти дневно преди ядене.
