полски ветрогон, биволски трън, белотрън, бял трън, вихрогон, вирогон, кошкондурмазъ
Семейство Сенникоцветни Apiaceae (Umbelliferae)
Разпространение. Среща се в Европа, Западното и Източното Средиземноморие, Балканския полуостров и Мала Азия. Расте по сухи тревни каменисти площи в близост до брега, из пасища и сухи ливади, край пътища, като плевел в окопни култури и овощни градини из цяла България, до 1000 метра надморска височина. Обича добре дренирана почва и може да расте в хранително бедна почва, предпочита суха или влажна почва. Не може да расте на сянка и полусянка. Медоносно растение.
Описание. Многогодишно бодливо тревисто растение със силно разклонено стъбло, високо до 60 см, сиво-зелено до синкаво-зелено. Има дебел вретеновиден корен, дълбоко проникващ в земята, кафяв отвън, със светъл влакнест лом. Листата са белезникави, кожести, триделни, с изпъкнало мрежесто жилкуване. Приосновните листа са дълбоко, пересто разсечени, с къса дръжка, дълги и широки 15–30 см, силно бодливо назъбени до нарязани. Стъблените листа са прости, назъбени, бодливи и обхващат стъблото. Цветовете бледозелени или бели, събрани в сбити главички, които в основата имат обвивка от бодливи линейно ланцетни листчета, почти 2 пъти по-дълги от главичката. Чашелистчетата са ланцетни, на върха щитовидно заострени. Тичинките до 5. Плодът е елипсовиден, покрит с къси белезникави люспи, разпадащ се на две половинки. Цъфти през юли-август, плодоноси през август-октомври.
Употребяема част. Използва се коренът (Radix Eryngii) и стръковете (Herba Eryngii) на растението. Стръковете се берат по време на цъфтежа (юли-август). Сушенето се извършва на сянка, като стръковете се разстилат на тънък пласт. Корените се вадят през ранната пролет (март-април) или през есента (септември-октомври), след като узреят плодчетата, от растения, които са най-малко на 2 години. Корените се вадят по възможност при мека почва след дъжд. Измиват се и се оставят да се изцедят, след което се нарязват на късове, дълги 8 - 10 см, а по-дебелите се разцепват надлъж. Сушат се на открито, в проветриви помещения или в сушилни при температура до 40°C. Съхраняват се в сухи и проветриви помещения, като се пазят от гризачи.
Рандеман. От 4 кг свежи стръкове се получава 1 кг сухи, а от 4 -5 кг свежи корени се получава 1 кг сухи.
Химичен състав. Съдържат тритерпенови сапонини, етерично масло, витамин C, фруктоза, манитол, танини, дъбилни вещества, органични киселини и др.
Действие и приложение. Има спазмолитично, диуретично, отхрачващо, потогонно, действие. Билката се използва при увеличена простатна жлеза, камъни и пясък в бъбреците, трудно уриниране и други бъбречни заболявания, заболявания на черния дроб и жлъчните пътища, импотентност, при болезнена менструация, коклюш, газове, колики, колит, хемороиди. Външно при възпаление на очите – конюнктивит, отоци, за жабуркане при зъбобол и болки в гърлото.
Начин на употреба. Две супени лъжици от стръковете или една супена лъжица от корените се варят 10 мин в 500 мл вода. Прецеждане се пие четири пъти на ден по 100 мл преди ядене.
Прилага се пресен сок от корени или запарка, приготвена от 1–2 чаени лъжички оситнен корен на 250 см³ вода. Запарката се изпива на 3 пъти за 1 ден.
Внимание! При предозиране може да се наблюдава остро отравяне: гадене, повръщане, болки в епигастриума, коремни колики, затруднено дишане, сърдечни смущения, нарушения в координацията, понижена двигателната активност.
