Премини към основното съдържание

Жълта водна роза, бърдуче - Nuphar lutea

Жълта водна роза, бърдуче - Nuphar lutea

водна тиква, водно лале, жълт воден трендафил, жълто бърдуче 

Семейство Водни рози (Русалкови) – Nymphaeaceae 

Разпространение. Среща се в Европа, Югозападна и Централна Азия, Кавказ, Сибир. Обитава бавнотечащи води, блата, езера, долните течения и разливите на реки. В България се среща по Черноморско крайбрежие (Шабленско езеро, долното течение и устието на реките Камчия и Велека, местн. Вельов вир), Североизточна България (защитена местност „Калимок – Бръшлен“), Дунавска равнина (природен парк „Персина“, канали при гр. Белене и с. Орсоя), Тракийска низина (разливите на река Марица); до 200 метра надморска височина. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. 

Описание. Многогодишно водно растение с пълзящи дебели месести коренища. Коренището отвън е зелено или сиво-кафяво с черни зъби, а отвътре белезникаво с гладък порест лом. Притежава слаба характерна миризма и горчив вкус. Стъбло не се развива. Листата са два вида – плаващи по повърхността на водата, с кожеста, кръгла, дълбоко изрязана в основата, петура, и изцяло потопени, с тънка прозрачна петура. Цветовете единични, на дълги дръжки, показващи се над повърхността на водата на 4-5 cm. Венчелистчетата лопатовидни, многобройни, 3–4 пъти по-къси от чашелистчетата, жълти. Плодът е гладък, ягодовидна кутийка, сочен, зелен с гъбеста тъкан. Семената са многобройни, елипсовидни, гладки, заобиколни от въздушни мехурчета. Цъфти през юни-август, плодоноси през юли-октомври. 

Използваема част. Използват се коренища. Събират се в края на лятото и есента. Билката е поставена под специален режим на опазване и ползване. 

Химичен състав. Съдържа алкалоида нуфаридин, нуфамин, стероли, танини, много нишесте, фенолкарбоксилни киселини, витамин C, каротен и др. 

Действие и приложение. Болкоуспокояващо действие, потиска функциите на централната нервна система. Пресен корен се използва като болкоуспокояващо, стягащо и омекотяващо средство. Чай, направен от корените се използва при лечение на дизентерия, диария и т.н. А лапа направен от корените се използва в лечението на отоци, циреи, тумори, възпаление на кожата. В народната медицина се използва за гастрит, ревматизъм, маточно кървене, главоболие, импотентност. Цветовете и листа се прилага за рани; листа се нанасят върху засегнатите места. А отвара от коренища в малки дози, се консумирани при белодробна туберкулоза, възпаление на бъбреците и пикочния мехур. 

Всички части на растението, особено коренища са отровни, така че нейната вътрешна употреба се допуска само по лекарско предписание и под лекарско наблюдение.

Черница бяла – Morus alba L.

черница, бяла бубонка, бяла дудула, дуд, бял дуд, барабонка, муренка, мури, ягодница 

Семейство Черничеви – Moraceae 

Разпространение. Родина на черницата са страните от Източна Азия – Индия, Китай. Тя се отглежда на много места из страната, като техническа култура за храна на копринените буби. Черницата е дърво доста толерантно към засушаване, замърсяване и бедни почви. Расте върху добре дренирани глинести почви. 

Азмацук – Anthriscus cerefolium

балдаранолистен азмацук, селина, антрискус, кервел, див керевиз, шушан, рибена чорба 

Семейство Сенникоцветни - Apiaceae (Umbelliferae) 

Западна туя - Thuja occidentalis L.

божо дърво, туя, мазия 

Семейство Кипарисови (Cupressaceae) Разпространение. Западната туя произхожда от атлантическата част на Северна Америка. У нас се отглежда като декоративно растение. Расте по влажни или мокри почви в мочурливи места в равнините, на глинесто-песъчлива почва, обича полу-сянка или слънце, издържа на студ. 

Зареждане на продукти...