божо дърво, божигробски босилек, какула, какуле, конски босилек, ливанче, рожково биле, градинска салвия, теменче, къделка, шалвей
Семейство Устноцветки - Lamiaceae (Labiatae)
Разпространение. Произхожда от Средиземноморската област. У нас се култивира доста често из градините като декоративно и лечебно растение, а по крайбрежието се среща и подивяло. Расте на сухи и каменисти места, обикновено във варовикови райони и често там, където има много малко почва понася засушаване. Расте в средно суха до средно влажна, добре дренирана почва на слънце, не може да расте на сянка. Мокрите почви могат да бъдат фатални за растението. Като култура се отглежда в ниските и топли райони, в южната част на страната, на чисти от плевели почви, с южно изложение, запазени от ветрове топли места. Засажда се и в градините като декоративно растение. Медоносно растение. Използвал се е като лекарствено средство още от старите гърци и римляните.
Описание. Градинският чай е многогодишен вечнозелен полухраст със силно разклонени, четириръбести, гъсто облистени, сивозелени стъбла, в горната част покрити с власинки, вдървесинени в основата, високо 50-100 см. Едногодишните клонки в началото са четвъртити, а при стареене стават закръглени. През зимата тревистата част на стъблото отмира. Корените му са силно развити и влакнести, прониква дълбоко в почвата. Листата са ланцетовидни, ситно назъбени, срещуположни, отгоре са зелени (по-младите сребристобели), от долната страна бяло влакнести със силно изпъкнали жилки, с дръжки, най-горните приседнали. Цветовете са са хермафродитни, събрани на върха на стъблото в класовидни съцветия по 6–12, дълги 2,5 см, с къси дръжки. Чашата е фуниевидна, звънеста, 5-делна, двуустна, горната устна с 3, а долната с 2 зъбчета. Венчето е тръбесто, синьовиолетово, рядко розово или бяло, с власинки отвътре, 20–25 мм дълго. Горната устна е почти изправена, а долната триделна. Тичинките са 2, със силно извити дръжки, скрити под горната устна. Плодът е сух, разпадащ се на 4 тъмнокафяви или черни почти кълбовидни орехчета при узряване. Семената са много дребни, овални, със светлокафява окраска, прошарени с тъмнокафяви жилки. Притежава силна, особена миризма и стипчиво-горчив вкус. Цъфти юни-август, като цъфтенето започва последователно отдолу нагоре, плодоноси през юли-септември.
Използваема част. Използват се листата (Folia Salviae) и цялата надземна част (Herba Salviae) брани през май преди цъфтежа и след цъфтежа през септември. Ако дрогата е предназначена за получаване на етерично масло, целите растения се ожънват по време на цъфтежа до мястото на облистването и се дестилира. Суши се в проветриви помещения или в сушилни при температура до 50-60°C, като в началото на сушенето листата се разбъркват. Съхранява се в сухи и проветриви помещения, в добре направени опаковки, да няма преки слънчеви лъчи. Срок на съхранение до 1 година.
Рандеман. От 4,3 кг свежи листа се получава 1 кг сухи.
Химичен състав. Съдържа етерично масло 1–2,5% (състои се от циенол, туйон, пинен и други), горчивият дву-терпенов лактон карназол, тритерпеновите урзолова и олеанолова киселина, витамини - B1 и С, провитамин А, смоли и др.
Действие и приложение. Лечебните свойства на градинския чай са били известни още от древността, познат е на повечето готвачи. Притежава противовъзпалително, дезинфекционно, противогъбично, запичащо, противокаш-лично, кръвоспиращо действие. Употребява се при стомашни и чревни възпаления, диария, загуба на апетит, чернодробни и жлъчни заболявания, въмпаления на дихателните органи, гърлобол, ларингит, трахеобронхит, кашлица от различен произход. Използва се още за спиране на кърмата, язва на стомаха и червата, хемороиди, при нощно изпотяване (използва се за лекарство за подтискане на потта), повишено слюноотделяне (като болестта на Паркинсон), тревожност, депресия, отслабена памет, високо кръвно налягане, по-леки форми на диабет, смята се, че градински чай нормализира активността на половите жлези. В тази връзка, той е предписан за безплодие, менопауза, затлъстяване и старческа немощ. Външно се използва за лечение на ухапвания от насекоми, вагинално течение, лечение на гнойни рани, изгаряния, за бани, за гаргара при зъбобол, болки в гърлото, , стоматит, гингивит, възпаления на устната кухина. Етеричното масло от градинския чай се използва за инхалации, използва се и в ароматерапията.
Начин на употреба. Запарка, 1 супена лъжица билка в 500 мл вряща вода се използва за гаргара и за лечение на гнойни рани. За вътрешна употреба се приготвя запарка от 1 супена лъжица дрога и 250 мл вряща вода.
За регулиране на потенето
Rp.:
Fol. Salviae conc. . . . . 50
D.s.: По 2 чаени лъжички в чаша отвара за ден.
За намаляване на млякото (според Meyer):
Rp.:
Fol. Juglandis conc . . . 20,00
Fol. Salviae conc.
Strobuli Lupuli . . . aa 40,00
C.m.f. species.
D.s.: По 4 чаени лъжички в чаша запарка за ден.
Като стомашно (от Seidel):
Rp.:
Fol. Salviae conc.
Hb. Absinthii
Hb. Centaurii . . . aa 25
C.m.f. species.
D.s.: По една и половина чаена лъжичка в чаша запарка за ден - по 1/3 чаша половин час преди ядене.
Внимание! В по-големи дози (или при използването му в по-дълъг период) растението може да е токсично. Симптомите включват: безпокойство, повръщане, виене на свят, тремор, гърчове. Да се избягва употребата му от лица с остро възпаление на бъбреците и остра кашлица. Противопоказно е по време на бременност и не трябва да се предписва на бременни жени, както и при остър нефрит или за хора, които имат епилептични припадъци. Градинският чай намалява секрецията на мляко, така че кърмещите майки не трябва да го използват.
