мариански трън, петнист бял трън, млечен трън, женски трън
Семейство Сложноцветни - Asteraceae ( Compositae)
Разпространение. Вирее по необработвани и запустели места, край пътища и сгради, до към 1000 метра надморска височина. Растението е топлолюбиво, сухоустойчиво, пренасищането с вода може да причини загиване, Успешно расте върху различни типове почви, за предпочитане е рН на почвата трябва да е неутрална или слабо алкална, но може да расте и в силно алкални почви. Неподходящи за него са както тежките глинести, така и много леките песъчливи почви. Не може да расте на сянка. Белият трън се отглежда като лекарствена култура.
Описание. Едногодишно до двугодишно тревисто растение. Има добре развитата коренова система, дълбоко проникващ вретеновиден корен и странични разклонения. Достига до дълбочина 2 м. Стъблото е неразклонено или слабо разклонено в горната част, надлъжно набраздено, голо или възвлакнесто, високо 60-150 cm. Приосновните листа са едри, разположени на месести дръжки, разположени в розетка, пересто наделени до нарязани, завършващи с по един жълтеникав шип на всеки ръб, дълъг до 8 мм, с лъскава повърхност, изпъкнали светли жилки и бели петна. Стъблените листа са почти цели, по-дребни и приседнали, стълбообхващащи. Цветните кошнички са едри (до 4 см в диаметър), единични, с дълги дръжки, с диаметър до 5 cm, разположени на върха на стъблото и разклоненията. От долната страна са покрити с обвивни листа, завършващи с остри и дълги шипове. Цветовете са тръбести, двуполови, пурпурни до тъмночервени, рядко бели. Плодовете са семки, продълговато обратно яйцевидни, дълги 6-8 мм, бежaви до тъмнокафяви до почтичерна със сиви точки, снабдени с хвърчилки на върха, 15-20 мм дълга, лъскава. Цъфти през май - август, плодоноси юли - октомври. Съхраняват се в сухи и проветриви помещения.
Рандеман. От 1,2 кг свежи плодове се получава 1 кг сухи.
Използваема част. Плодовете от бял трън (Fructus Silyb; Fructus Cardui mariae). Плодовете се събират при пълна зрялост на семената (август-септември). Узрелите семена са тъмнокафяви, с разтворени хвърчилки и лесно се отделят от цветното ложе. Кошничките с узрелите семена се очукват и отделените плодове се почисват чрез превяване и пресяване за отстраняване на останали части от кошничките и на хвръчилките.
Химичен състав. флавоноиди – силимарин (1,5-3%), смоли, слузни вещества, сапонини, тлъсто масло, белтъци и др.
Действие и приложение. Белият трън има дълга история на употреба, бил използван още в гръко-римските времена като билков лек за различни заболявания, особено при чернодробни проблеми. Последните изследвания потвърждават, че той има забележителна способност да защитава черния дроб от увреждане в резултат на алкохолни и други видове отравяния. При завишени стойности на ASAT и ALAT може да помогне за тяхното понижаване. Има жлъчегонно, потогонно, диуретично действие. Използва се за лечение на чернодробни заболявания и жлъчния мехур, жълтеница, цироза, хепатит и отравяне (отровни гъби, лекарствени препарати и др. химически съединения). Стимулира синтеза на белтъци и регенеративните процеси, което обуславя възстановяването на повредените клетки на черния дроб. Регенерация на черния дроб е особено важна при лечението на рак. Белият трън се прилага и при захарен диабет, хронични заболявания на стомашно-чревния тракт и разширени вени.
Начин на употреба. Една чаена лъжичка плодосемки счукват и се запарват в 400 мл. вода. Оставя се да киснат около час и се пие три пъти на ден преди ядене по 1 кафена чаша.
