бенедиктински трън, кникус, камилски трън, свещен трън
Семейство Сложноцветни - Asteraceae (Compositae)
Разпространение. Расте по сухи тревисти места, пустеещи места, край пътища и селища, по Черноморското крайбрежие, Странджа, Източни и Средни Родопи, Югоизточна България и южната част на Струмската долина, до 1000 метра надморска височина. Може да расте само на слънце, предпочита суха или влажна почва, с рН 6,5-8,4.
Описание. Едногодишно тревисто растение, силно разклонено от основата. Стъблото е високо до 50-60 см с множество приповдигащи се клонки, четири ръбесто с власинки. Листата са срещуположни, бледозелени, продълговати, пересто нарязани, бодливо назъбени, отдолу със силно изпъкнала мрежа от белезникави жилки. Приосновните са на дръжка, често в розетка, до 30 см дълги и широки 2-4 см. Стъблените са последователни, приседнали, постепенно намаляващи по размери и по-слабо нарязани, влакнести, най-горните листа са яйцевидно ланцетни и сближени под съцветията. Цветните кошнички са яйцевидни, многоцветни, до 2–3 см в диаметър, приседнали единично на върха на клонките. Има три реда, външните обвивни листчета на кошничката са яйцевидни, на върха удължени в осилест бодил, дълги 10-12 мм, вътрешните с пересто неделен бодил. Всички цветове са тръбести, бели, външните са безплодни, триделни, а вътрешните са двуполови, петделни, с тесни дълги дялове, 4-5 тичинки. Плодовете са цилиндрични, жълтокафяви, дълги 6–8 мм, с хвърчилка. Цъфти през юни – август, плодоноси през август – октомври.
Използваема част. Използуват се стръковете, събрани по време на цъфтежа заедно с приосновните листа (юни – юли). Коси се на ръка, или с механична косачка, да се внимава защото растението е бодливо. Стръкове се косят в сухо и топло време във фаза начален цъфтеж в сухо и топло време. Суши се на сянка под навес или проветриви помещения, или в сушилня на температура, не по-висока от 45° C.
Химичен състав. Съдържа етерично масло, сесквитерпинови лактони - кницин, слузни вещества, бенедиктин, танини, соли главно магнезиеви и др.
Действие и приложение. Пресечката тонизира функциите на стомаха, възбужда апетита, засилва жлъчната секреция, подобрява храносмилането, потогонно, диуретично. Широко отглеждан в средните векове, когато тя се смятал за панацея за всякакви болести, включително чумата. Употребява се при липса на апетит и за лечението на анорексия, лошо храносмилане, отпадналост, при чернодробни и жлъчни болести, неврози, малокръвие, атеросклероза, запек, газове, регулира менструацията. Дрогата се прилага при прилага като успокояващо средство при кашлица, астма, невралгични болки, ревматизъм, депресия. Външно като лапи при рани, отоци и др. Сокът от растението в прясно състояние се използва при ухапване от насекоми. От него се прави хомеопатично лекарство.
Начин на употреба. Използува се запарка една супена лъжеца от билката се залива с 300 мл вряла вода. След като престои един час се прецежда, пие по 1 кафена чаша, три пъти дневно, преди ядене.
За външна употреба се прилага пресният сок от растението или стръкове, накиснати за 10 дни в бяло вино в съотношение 1:50. Прилага се и отвара от корените.
Внимание! Да не се приема продължително време и в големи дози има токсичен ефект. Високи дози предизвикват дразнене на стомаха, гадене и повръщане. Противопоказно при бъбречно заболяване. СИмптоми при отравяне: гадене, повръщане, разстройство, колити, понижаване на кръвното налягане, нарушена сърдечна дейност с камерни екстрасистоли, задух, сънливост.
Лечение: Стомашна промивка с активен (медицински) въглен солеви очистителни. Mедицински въглен да не се приема от хора с язва или кървене от стомашно-чревния тракт.
