оборчлива билка, рошава кадънка, ветриче, вратика, вратича, въртика, свратига, смил, глистава трева, дива калина, влашка, свратика
Семейство Сложноцветни - Asteraceae (Compositae)
Разпространение. Предполага се, че растението е пренесено от Азия. Разпространено е и в Европа, Ориента, Северна Америка. Расте из пътища, тревисти, буренясали места, по скалисти склонове, храсталаци, край огради и пътища, горски поляни, покрай реките, често и като плевел в цялата страна почти до 1800 м надморска височина. Предпочита слънчеви места и добре дренирана суха или влажна почва. Не може да расте на сянка. Отровно!
Описание. Многогодишно тревисто растение с многобройни изправени стъбла, високи 50–150 см, слабо ръбести, голи или влакнести, разклонени на върха, гъсто облистени, понякога червеникави. Коренището е хоризонтално, пълзящо, разклонено, късо, вдървесинено, многоглаво, с множество корени. Листата елипсовидни до ланцетовидни, последователни, тъмнозелени отгоре, по-светли отдолу, най-долните на дълга дръжка, а горните приседнали или почти приседнали, дълги 15–20 см, широки 5–10 см, просто или двойно пересто насечени, влакнести до голи, с точковидни жлези. Цветните кошнички са полукълбовидни, с плоско изпъкнало дъно, само с тръбести цветчета, събрани в голям брой в гъсти сложни щитовидни съцветия по върховете на разклоненията, 8–11 мм в диаметър. Обвивните листчета зелени, голи, с ципест ръб, външните яйцевидни, вътрешните ланцетно-яйцевидни. Цветното легло голо. Крайните цветове в кошничките са женски, тръбести, вътрешните на върха с 5 зъбчета, двуполови, жълти. Тичинките са пет. Плодосемката е продълговата, дълга 1,2–1,8 мм, с 5 изпъкнали ребра, гладка, с жълтеникави жлези, хвърчилката е във вид на къса ципеста коронка. Цъфти през юни – септември, плодоноси през август – октомври.
Използваема част. Използуват се цветните кошнички (Flores Tanaceti) или връхните стъблени части заедно с цветовете и листата (Herba Tanaceti), брани по време на цъфтежа, отрязани на около 20 см от върха на стъблото. Събрания материал се почиства от безлистни стъбла, прецъфтели кошнички и др. примеси и се суши в проветриви помещения или в сушилня при температура не по-висока от 35°C. Да не се допуска пресушаване. Съхраняват се в сухи и проветриви помещения, отделно от неотровни и немиризливи дроги.
Рандеман. От 5 кг свежи стръкове се получава 1 кг сухи, а от 4 кг свежи цветни кошнички се получава 1 кг сухи.
Химичен състав. Съдържа около 1% етерично масло с характерна камфороподобна миризма – със съставки на етеричното масло β-туйон (до 60%), α-туион (20%). Тези съединения са силно токсични. Освен това в етеричното масло са установени камфен, пинен, сабинен, лимонен, цинеол, и др; флавоноиди, горчиви вещества, смоли, витамин С и др. Цветовете съдържат етерично масло (около 1%); флавоновите гликозиди лутеолин-7-глюкозид и апигенин-7-глюкозид; галова киселина, алкалоиди, горчиви вещества и др.
Действие и приложение. Антисептично, болкоуспокоително, противоглистно поради съдържанието на туйон. Приложение. Използва се при лечение на широк спектър от оплаквания, въпреки че е малко използва в модерното билколечение. Основната се използва като противоглистно средство. Използва се и за стимулиране на менструално кървене, поради което се се препоръчва при бременност. Употребява се при възпаление на пикочните пътища, камъни в бъбреците, главоболие, нервност, истерия, жълтеница, проблеми със стомаха, газове, хемороиди, треска, бяло течение и др. Растението е токсично. Външно вратига се използва като лапа на отоци и при някои кожни заболявания, пърхот, въшки, бълхи и краста. Външното приложение на растението също има риска от токсичност.
Начин на употреба. 1 супена лъжица стръкове се залива с 400 мл вряща вода, оставя се да кисне 2 часа и се пие по 1 кафена чаша 3 пъти на ден преди ядене. Да се използва само по указание на лекар.
2–3 г от билката или 8 г от сместа, получена от равни количества стръкове от вратига, изсушен цвят от пелин и пресен цвят от лайка се вари с 400 см³ вода в продължение иа 10–15 мин. След изстиване се прецежда и се използува за клизми.
Всички части на растението са отровни. Отварата не трябва да се пие, възможно е отравяне и при много малка доза. Туйонът, който се съдържа в надземната част, дразни силно лигавицата на бронхите. След краткотрайна възбуда на централната нервна система оказва силно потискащо действие с парализа на дишането и сърдечната дейност. Предизвиква гадене, повръщане, спазми на стомаха и червата, метрорагия, сърдечна аритмия, световъртеж, унесеност, кома. Противопоказно е използването от бременни жени и малки деца, както и при възпаление на бъбреците и бъбречна недостатъчност. Има случаи на смърт в Северна Америка от пиенето на силни отвари на чая. Билката не трябва да се прилага за самолечение.
