гороцвет, бабатура, жълт божур, жълта свиларка, жълта котка, жълтоцвет, кучи божур, зайчи мак, патенца, кукувиче око, марем, овче око, слети коса, спадикос, опадикос, отравниче, дива спреж, гурльов дядо, пролетен гороцвет.
Семейство Лютикови - Ranunculaceae
Разпространение. Горицветът расте по ливадите, пасищата, по сухи каменисти, тревисти и каменливи варовити места, храсталаци и разредени гори в някои райони на Източна, Северна и Западна България, Софийско поле, Драгоманско и други райони на страната – до 1100 метра надморска височина. Сади се като декоративно растение, предпочита сухи или влажни плодородни, дренирани почви, неутрални и основни (алкални). Киселите почви не са подходящи за него. Може да расте на слънце или в полусянка.
Описание. Многогодишно тревисто растение, достига на височина до 40 см. Има късо, дебело, многоглаво, черно-кафяво коренище, от което напролет се развиват 5–6 цветоносни стъбла, покрити с власинки, гъсто облистени, в основата си почти голи, неразклонено или слабо разклонено. Стеблените листа са приседнали, долните са с влагалищна основа, която полуобгръща стъблото, длановидно, а горните двойно пересто разделени, с теснолинейни целокрайни дялове (1-2 см дълги и широки около 1 мм). Цветовете са едри, единични на върха на стъблото и разклоненията му, златистожълти, 4-6 см в диаметър. Венчелистчетата са 15-20 на брой, продълговати или ланцетни, дълги 2-4 см и широки 0,5–1,2 см. Чашелистчетата са 5–8, яйцевидни, на върха притъпени, с редки зъбчета, обикновено мъхести отвън, опадващи. Тичинките и плодниците са много. Плодниците са космати. Цветното легло е конусовидно, яйчникът горен. Плодът е сборен, овален, съставен от 30-40 сивозеленикави плодчета с късо, кукесто, завито надолу носче. Цъфти през април-май, плодоноси през май-юни. Цялото растение е отровно!
Използваема част. Използват се цветоносните и облистени стъбла (herba Adonis vernalis, herba Adonidis), събрани по време на цъфтежа, до образуването на първите зелени плодчета. Брането се организира само в сухо време след роса. Стъблата се отрязват над кафявите ципести люспи. Събрания материал се суши веднага в сушилня при температура 40°C с много добра вентилация. Има силно горчив вкус. Дрогата е отровна! Поради това трябва да се съхранява отделно от дрогата на други растения.
Рандеман От 5-6 кг свежи стръкове се получава 1 кг сухи.
Химичен състав. Съдържа повече от 15 сърдечни гликозиди (карденолидни петерозиди), флавоноиди от групата на така наречените С-гликозиди на лутеолина, захарния алкохол адонитол, фитостероли, сапони, смолисти вещества, витамин C и др.
Действие и приложение. Горицветът засилва сърдечните съкращения, подобрява кръвооросяването, има успокояващо нервната система и диуретично действие. Използва се при хронична сърдечна слабост, сърцебиене, при нарушения на сърдечния ритъм, сърдечна невроза, сърдечен оток, при епилепсия, понижено кръвно налягане, хистерия, преумора, артериосклероза. Билката е включен в състава на много патентовани лекарства. Отвара от горицвет влиза в състава на т. нар. микстура на Бехтерев, предписвана за успокояване на нервната система. Да се използва с повишено внимание поради нейната токсичност. Растението се използва в хомеопатията за направата на лекарство.
Начин на употреба. Приготвя се запарка, като 1 супена лъжица ситно нарязана дрога се залива с 400 мл вряща вода и се оставя да кисне 2 часа. Прецежда се и се пие по 1 супена лъжица 3–4 пъти дневно преди ядене. Да се има пред вид, че горицветът е отровно растение! Лечението с него трябва да става под контрола на лекар!
Внимание!Всички части на растението са отровни. Симптоми при отравяне: сънливост, гадене, повръщане, отпадналост, колики, силно понижение на кръвното налягане, сърдечна аритмия, смърт вследствие парализа на сърцето. Да се приема само по указание на лекар и под лекарски надзор. Не се препоръчва при пациенти, страдащи от язва на стомаха и дванадесетопръстника, гастрит и ентероколит.
