Back to top

Божур - Paeonia peregrina Mill. (P. decora G. Anders.)

Билков каталог: 
Б

див божур, червен божур, арапче, марьон корен, жабурка, алтъника, бижур, кена, красив божур, мужур

Семейство Божурови - Paеоniaceae

Разпространение. Божура расте из храсталаци и редки гори по каменисти и тревисти места до 1000 м надморска височина в различни райони на България, предпочита влажна почва. Особено почитан в Китай, където го отглеждат повече от 1500 години. Още от древността това растение се е славело със своите чудодейни свойства и се е смятало за едно от чудесата на сътворението. Медоносно растение

Описание. Многогодишно тревисто растение с неразклонено стъбло, високо до 90 см, надлъжно набраздено, гладко, обикновено с един цвят на върха. Има късо коренище от което излизат вретеновидно надебелени, грудковидни корени. Листата са едри, последователни, сложни, двойно и тройно перести с тясно елипсовидни или яйцевидни, на върха дълбоко врязани или назъбени дялове, с дълги дръжки, по-тъмни и лъскави отгоре, а отдолу по-светли. Цветовете единични на върха на стеблото, тъмно или светлочервени до розови, с диаметър 7–13 см, 5-делна чашка, а венчелистчетата са 6–12, несрастнали, обратно яйцевидни, 6-8 см дълги, многобройни тичинки с червени дръжки, а прашниците са наполовина по-къси от тях. Плодът е съставен от 2–8 мъхести мехунки, всяка с по няколко черни, лъскави, елипсовидни семена. Цъфти май-юли, плодоноси юли-септември.

Използваема част. Използуват се корените (Radix Paeoniae), венчелистчетата (Flores Paeoniae; Flores Rosae benedictae) и семената (Semen Paeoniae). Корените се събират през септември - октомври или март-април, вкусът е горчив. Сушат се в проветриви помещения или сушилни при температура, не по-висока от 40°C. Венчелистчетата се събират май-юли когато са напълно разцъфтели, в сухо и слънчево време. Материала не трябва да се натъпква и смачква до пренасянето му до мястото на сушене. Семената се събират в края на лятото по време на восъчна зрелост на плодовете (август–септември), преди последните да са започнали да се разпукват. След като плодовете се оставят на проветриво място да се доизсушат, се изчукват или овършават, а изпадналите семена се прочистват чрез превяване и пресяване. Почистените семена се разстилат и досушават в проветриви помещения, като често се разбъркват. Да не се смесва с други видове божур. Защитен вид. Включен е в Приложение 4 на Закона за биологичното разнообразие за видовете с регулирано ползване. Видът е под специален режим на опазване и ползване също съгласно Закона за лечебните растения. Всяка година се определят допустимите за стопанско ползване количества и райони.

Рандеман. От 5 кг свежи корени се получава 1 кг сухи; от 7 кг свежи венчелистчета се получава 1 кг сухи; от 1,1 кг семена се получава 1 кг сухи.

Химичен състав. Корените и семената съдържат алкалоидоподобно вещество перегринин, глутамин, пеонол, скорбяла, органични киселини, танини и др. Венчелистчетата съдържат антоциановия гликозид пеонин, цианидин, танинии др.

Действие и приложение. Корените на божура имат противогърчово и болкоуспокояващо действие, засилват тонуса на матката и перисталтиката на червата, засилва процеса на кръвосъсирване. Прилага се при хемороиди, като помощно средство при епилепсия, подагра, водянка, при ревматизъм, облекчава пристъпите при магарешка кашлица. Венчетата имат подобен ефект, но по слаб. Отварата от семената служи като слабително средство. Прилага се като допълнително средство при камъни и пясък в бъбреците, тъй като има тонизиращо действие върху гладката мускулатура на пикочопроводите, което допринася за по-лесно изхвърляне на камъните с урината.

Начин на употреба. От корените се приготвя отвара, като 1 чаена лъжичка стрити корени от тях се заливат с 500 мл вода и се варят 5 минути. Отварата се прецежда и се пие по 100 мл 3 пъти дневно преди хранене.

От венечните листчета се прави запарка, като 1 супена лъжица дрога се залива с 250 мл вряща вода и се оставя да кисне 1 час (доза за 1 ден). Прецежда се и се пие 3 пъти дневно преди хранене.

Paeonia officinalis При епилепсия (Kroeber)
Rp.:
Rad. Valerianae
Visci albi
Fol. Aurantii
Rad. Paeoniae . . . aa 25
C.m.f. species.
D.s.: 1 чаена лъжичка в чаша запарка. Два пъти на ден се пие една чаша, топло.

Внимание! Да се има пред вид че цялото растение е отровно. В големи дози божурът може да предизвика аборт, да доведе до обилна менструация. Симптоми на отравянето: сухота в устата, хематурия, гадене, повръщане, диария, тикове, кардиоспазъм, световъртеж, шум в ушите, зрителни смущения, учестено дишане, силна отпадналост, кома. Стомашна промивка с активен въглен, да се потърси незабавно лекарска помощ. Вътрешно да се приема само по указание на лекар.

Помнете, че използването на билки трябва да става винаги след консултация със специалист.

мариански трън, петнист бял трън, млечен трън, женски трън

Семейство Сложноцветни - Asteraceae ( Compositae)

бъзак, бъзовина, бъзе, бъзей, бъзлян, бъзуняк, бъзвуняк, абуд, абъд, боз, див бъз, кучешки бъз, мастилница, ниско бъзе, тревист бъз

Семейство Бъзови - Caprifoliaceae

петнист бучиниш, балдарин, бурен, зънзук, крехниче, кукуда, мангалък, мангуна, пищеделяк, сърчевина, цволига, цвъкалка, църкало, цолека, дива мерудия, лепен

брестовица, брез, берест, брест, полски вяз, чер брест

Семейство Брястови – Ulmaceae

бяла бреза, обикновена бреза, брезица, ивачка, метлика, калинка, метла, белика, ясика

Семейство Брезови - Betulaceae