аглика, жълта иглика, лечебна иглика, медицинска иглика, егличе, христово цвете, ключанка, кукувичо цвете, самодивско цвете, петопръстница
Семейство Игликови Primulaceae
Разпространение. Игликата се среща в почти в цяла Европа и Средиземноморието. Расте из храсталаци, гори, поляни из цяла българия до 2500 м надморска височина.
Описание. Игликата е многогодишно тревисто растение, високо 20-25 см . Има късо коренище сивокафяво, дълго около 10 см и дебело около 5 мм, с многобройни тънки, белезникави коренчета. От основата му израстват листа събрани в розетка. Те са едро назъбени с продълговата яйцевидна форма, мъхести, стеснени в широка дръжка. Повърхността на листата е набръчкана, тъй като жилките от горната страна са силно вдлъбнати, а от долната — силно изпъкнали. От средата на листната розетка излиза цветоносният стрък, който е цилиндричен, безлистен. На върха завършва с няколко едри ярко жълти цвята, събрани във вид на сенник, обърнати на една страна. Цветът се състои от 5-делна чашка, 5-делно тръбесто венче с диаметър 10-18 мм и 5 тичинки. Плодът на игликата е яйцевидна, разпуклива, многосеменна кутийка. Цъфти рано през пролетта — от март до юни.
Използваема част. Използуват се корените, цветовете и листата на игликата. Корените се събират рано на пролет (март-април), и в края на лятото и началото на есента (август-октомври) след узряването на семената, когато листата започват да жълтеят. Цветовете и листата се берат в началото на цъфтежа (март-май). Откъсват се целите съцветия, като не се събират неразцъфтели и прецъфтели растения. Видът е под специален режим на опазване и ползване също съгласно Закона за лечебните растения. Всяка година се определят допустимите за стопанско ползване количества и райони.
Химичен състав. В коренищата и корените на игликата се съдържа гликозиди, тритерпенови сапонини, етерични масла и витамини (аскорбинова киселина и каротин), кетехинови дъбилни вещества. Надземната част съдържа сапонини, дъбилни вещества, витамин С, провитамин А, аскорбинова киселина и флавоноиди.
Действие и приложение. Игликата има отхрачващо действие и увеличават броя на секреторната дейност на лигавиците и горните дихателни пътища и бронхите, втечняване на бронхиалните секрети и улесняват тяхното изхвърляне. Имат потогонно, днуретично действие, засилва стомашната секреция, действува успокоително на нервната система. Билката се прилага при катари на горните дихателни пътища, бронхити, бронхиална астма, отпадналост, главоболие, безсъние, шипове, грип. Използуват се още при възпалителни заболявания на пикочните пътища, трудно уриниране, подагра, скорбут и др.
Начин на употреба. Приготвя се запарка от 1 супена лъжица ситно счукани сухи корени се заливат с 300 мл вряла вода. Оставя се да кисне 30 минути и се прецежда. Пие се по една кафена чашка 3 пъти на дневно.
От цветовете или листата се приготвя запарка, като 8–10 г дрога се зализа с 500 мл вряща вода и се прецежда след 15 мин. Пие се по 1 кафена чашка 3 пъти дневно.
