багрилен брош, бояджийски брош, червен брош, броч, бруск, гаранца, крап, марена
Семейство Брошови - Rubiaceae
Разпространение. Среща се в Югозападна Азия, в Южна и Централна Европа. Расте като бурен из дворове, край огради и градини главно в Южна и Източна България, до към 1000 м надморска височина. Предпочита добре дренирана почва (киселина, неутрални и основни (алкални) почви). Тя предпочита суха или влажна почва. Може да расте на слънце или в полусянка.
Описание. Многогодишно тревисто растение с дълго, пълзящо, хоризонтално и цилиндрично коренище, отчасти вдървеняло, многоглаво, гладко или слабо надлъжно набраздено, което е червено-кафяво отвън и ярко червено отвътре, 5-6 м, с множество нитевидни, разклонени коренчета. Стъблото е четириръбесто, голо, грапаво, стелещо се или катерливо, с извити назад шипчета, полегнало, дълго 1,5 м. Най-долните и най-горните листа обикновено срещуположни, останалите са събрани в прешлен по 4-6, с една жилка, прилистниците са еднакво развити, почти без дръжки, ланцетни, яйцевидни или елипсовидни, на върха заострени, по ръбовете с 1-2 реда кукести шпчета, дълги 2–10 см, широки 0,5–2,5 см. Цветовете са хермафродитни, дребни, фуниевидно, светложълти-зеленикави, събрани по няколко в метличести съцветия, дълги 1,5-3,0 мм, коронката 5-6 мм в диаметър; венчето е 4-5-делно, плоско, разперено; тичинките са 5. Чашка почти липсва. Плодовете са сочни ягодовидни, отначало червени, след като узреят стават черни, съставени от две кълбовидни части с по едно семе, 4-6 мм в диаметър. Цъфти през юни–авгауст, плодоноси през август–ноември.
Използваема част. Използва се коренището с корените (Rhizoma Rubiae tinctorum; Radix Rubiae tinctorum) на растения които са поне 3 годишни. Вади се през есента след узряването на семената (септември – октомври) или рано напролет (март – април). Вкусът в началото е сладникав, после става горчив и стипчив. Измитите и добре отцедени корени се сушат бързо се при температура до 50°C. Съхранява се в сухи и проветриви помещения.
Рандеман. От 5-6 кг свежи коренища с корени се получава 1 кг сухи.
Химичен състав. Съдържа антрахинони, пурпурин, флавоноиди, органични киселини, захари, пектинови вещества, белтъчини и др.
Действие и приложение. Съдържащите се в коренището антрахинони и други съставки имат пикочогонно, жлъчегонно, болкоуспокоително и подобряващо храносмилането действие. Употребява се при камъни в бъбреците и в пикочния мехур (окислатни, фосфатни), при възпаление на пикочните пътища, подагра, воднянка и жълтеница, за подобряване на храносмилането, безапетитие, запек, нередовна (закъсняваща) менструация, шипове, нощно напикаване, рахит, и др. Боршът оцветява урината в червен цвят. При рязко в тъмночервен цвят дозата се намалява или се прекратява приемането му. Външно при лишеи, кели и др. В нашата народна медицина изсушените листа от растението се използват за кадене при главоболие. От него се прави хомеопатично лекарство.
Начин на употреба. Препоръчва се под формата на извлек, 1 чаена лъжичка нарязани коренища се накисват в 250 мл студена вода за около 8 часа, след което се прецежда. След което същата дрога се залива отново с 250 см³ вряща вода. След 15 мин и вторият извлек се прецежда. Запарката и извлекът се смесват и се изпиват за 1 ден на 4–5 пъти. Оказва дразнещо действие върху стомашната лигавица, повишава киселинността на стомашния сок. Поради това се приема по време на ядене или след ядене или заедно с натриев бикарбонат.
