врабчови чръвца, средна звездица, звездица, вражалка, мишакиня, мокрица, мишекиня, мишякиня, цревца, овчи цревца, мочерица, птича трева, кокоша слепота
Семейство. Карамфилови - Caryophyllaceae
Разпространение. Широко разпространен в целия свят, с изключение на арктическите региони. Пренесено е от Европа в Северна Америка. Среща се по влажни места, горски поляни, храсталаци, покрай пътищата, дворове и нивите като плевел - докъм 1500 метра надморска височина. Може да расте в полусянка или на слънце, предпочита влажна почва.
Описание. Едногодишно или двугодишно тревисто растение с полегнало или приповдигащо се стъбло, с една космата ивица от едната му страна между възлите, високо до 40 см, силно разклонено. Корените са тънки, разклонени. Главния корен е слабо развит. Стелещите се стъбла често пускат допълнителни корени от възлите. Листата срещуположни, заострени, голи или ресничести в основата, само с една средна жилка, дълги до 3 см, широки до 1,5 см, долните са с къса дръжка, горните приседнали. Горните листа обикновено са са по-едри. Цветовете са 6 - 8 мм в диаметър, на дръжки, събрани в топчести съцветия или в полусенници, най-често жлезисто влакнести, с тревисти листовидни прицветници. Цветните дръжки са с една надлъжна линия от власинки. Венчелистчетата са 5, яйцевидно-ланцетни, бели, дълбоко двуделни, по-къси или равни с чашката, понякога липсват, чашката 5-делна, тичинките 3–5 (рядко 10), с червеникавовиолетови прашници. Яйчникът е горен, с 3 стълбчета. Плодът удължена яйцевидна кутийка, по-дълга от чашката, разпукваща се в горната половина на 6 дяла. Семената са яйцевидни или бъбрековидни, грапави, тъмночервени-кафяви. Цъфти от ранна пролет до късна есен. Смята се, че ако цвета на врабчовите чревца не се разтвори сутрин до 9 часа, може да се очаква дъждовно време.
Използваема част. Надземната част на растението (Herba Stellariae), брано по време на цъфтежа (май-септември). Суши се веднага в проветриви помещения на сянка, като се разстила на тънък пласт, или в сушилни при температура до 40°C. Съхранява се в сухи и проветриви помещения.
Рандеман. От 5 кг свежи стръкове се получава 1 кг сухи.
Химичен състав. Сапонини, флавоноиди, танини, липиди, аскорбинова киселина, каротен, витамин С, витамин Е и др.
Действие и приложение. Има противовъзпалително, диуретично, слабително и регенеративно действие. Използва се при гастрит, колити, подпомага храносмилането, цистити, подагра, артрит, при възпаление на дихателните и пикочните пътища, пиелонефрити, при ставни заболявания оказва обезболяващо действие. Отвара се използва и външно за лечение на ревматични болки, рани и язви, пресния сок на растението се използва за промивка. Може да се прилага като лапа за да облекчи розеола, за налагане на циреи, рани от изгаряния, отоци, дерматози и др. кожни заболявания. Носи му се славата, че може да успокои тежк сърбеж, дори когато всички други средства не са успели.
Начин на употреба. Две супени лъжици връбчови чревца се запарват в 500 мл вода. Ври около 3 минути и се прецежда. Пие се три пъти на днен преди ядене по 100 мл.
Внимание!В големи дози връбчови чревца може да предизвикат диария и повръщане. Билката не трябва да се използва по време на бременност или по време на кърмене. Препоръчително е да не се яде в големи количества храна, които съдържат сапонини. Да се внимава при болни с повишена съсирваемост на кръвта и флеботромбози. Поради силния диуретичен ефект почти неутрализира ефекта на антидиабетни (хипогликемични) лекарства, като ги премахва от организма твърде бързо.
