петнист бучиниш, балдарин, бурен, зънзук, крехниче, кукуда, мангалък, мангуна, пищеделяк, сърчевина, цволига, цвъкалка, църкало, цолека, дива мерудия, лепен
Семейство Сенникоцветни - Apiaceae (Umbelliferae)
Разпространение. Бучиниша е разпространено повсеместно в Европа по пустеещите земи. У нас се среща в цялата страна по сметища, буренясали и необработваеми места, в полето по синури и храсталаци, край огради, жп линии, а също из градините до 1200 м надморска височина. Токсичността на бучиниша е позната още от древността, в Гърция смъртно наказание се е изпълнявало чрез отравяне с бучиниш. Отровно!
Описание. Двугодишно тревисто растение с неприятна миризма. Стъблото е високо 50–250 см, кухо в междувъзлията, разклонено, изправено, цилиндрично, в основата с червеникавокафяви петна, покрито със синкав, лесно изтриваем налеп. Листата са два до четири пъти пересто наделени с тясноелиптични до ланцетни дялове, зелени, голи, долните са с дръжки, а средните и горните почти приседнали. Цветовете са без зъбци, събрани в многобройни връхни сложни сенници, образуващи щитовидно меличесто съцветие. Сложният сенник е с 12–20 главни лъча и обвивка от 5–6 извити надолу листчета. Венчелистчетата са бели, дълги 1,5 мм и широки 1 мм, на върха врязани със завито назад делче. Плодовете са широко яйцевидни до почти кълбовидни, сиво-зелени до сиво-кафяви, голи, дълги 2,5 мм и широки 3,5 мм, със силно изпъкнали надлъжни ребра. Цъфти май - август, плодоноси през юли – септември. Има силно горчив вкус. Силно отровно растение!
Използваема част. Използват се връхните части на стръковете (25 см) (Herba Conii maculati, Herba Cicutae maculatae) и лист (Folium Conii), брани по време на цъфтежа (юли - август). Да не се бере от деца и берачи с рани по ръцете. По време на брането да не се пипат лицето и очите. След бране ръцете да се измиват с вода и сапун. Суши се в проветриви помещения на сянка или в сушилня при температура до 45°С. Плодовете (Fructus Conii) брани преди пълното им узряване (септември - октомври), за да се избегне разпиляването на семената. Ожънват се целите стъбла и се оставят да изсъхнат след което се очукват или овършават.
Рандеман. От 4.5 - 5 кг свежи стръкове се получава 1 кг сухи.
Химичен състав. Съдържа полифенолови и ацитиленови производни и най-вече алкалоиди, производни на пеперидина, прекурсори на най-познатото вещество в плодовете му – цикутин и коницеин (най-токсичен), етерично масло, витамин C, танини, кафейна киселина и др.
Действие и приложение. Бучиниша е много отровно растение, което има дълга история при употреба на лекарства, въпреки че много рядко се използва в съвременното билколечение. Има противовъзпалително, запичащо и кръвоспиращо действие. Използва се за направата на лекарства за успокояване и облекчаване на болката, обезболяващо, спазмолитично, средство за повръщане. Използва се външно, обикновено в мехлеми и масла при лечението на мастит, злокачествени тумори (по-специално рак на гърдата) анални фисури и хемороиди. Като тампони при възпаление на матката, за компреси при гнойни рани, циреи, лишеи и др. Използва се в хомеопатията, хомеопатично лекарство се приготвя от тинктура от прясното растение, събрано по време на цъфтежа. Поради изключително токсичност на тази билка, днес рядко се използва. Използвайте с повишено внимание и само под ръководството на квалифициран лекар.
