планински ясен , бял ясен, осен, обикновен ясен
Семейство Маслинови – Oleaceae Разпространение. Среща се из широколистни гори, главно в предпланините и планините до 1200 м надморска височина из цяла България. Расте върху богати на минерални вещества влажни почви.
Описание. Ясена е широколистно дърво, достигащо на височина до 40 м, със сиво-кафява или сива кора. Младите клонки са светлосиви със зеленикав оттенък. Листата са ничифтоперести, едри, с дръжка, без прилистници, остро назъбени, към върха заострени, към основата целокрайни, отгоре тъмнозелени, отдолу светлозелени. Цветовете са събрани в метличести съцветия, излизат от пазвите на миналогодишните листа и се развиват преди разлистването на дървото. Цветовете са двуполови, както мъжките, така и женски са без чашка и венче. Плодът е продълговата крилатка, често се задържат в короната и през зимата като осигуряват храна за различни видове птици. Цъфти април-май, плодоноси август-октомври.
Използваема част. Използват се листата на ясена, берат се и корите на младите клонки през пролетта (март-април).
Химичен състав. Фраксидин, изофраксидин, танин, кумаринови производни, урозолова киселина, ябълчена киселина, витамин С, етерично масло и др.
Действие и приложение. Диуретично, противоревматично. В народната медицина се употребяват листата при подагра и ревматизъм, радикулит, водянка, шипове, кашлица, треска, глисти, като слабително. Отвара от кората се пие диария и дизентерия, при жълтеница. Външно се правят лапи при рани и екземи, използва се и за жабуркане за заздравяване на венците.
Лапи - със счукани листа, приготвя се каша.
В народната медицина се използва и мъжкия ясен Fraxinus ornus L., наричан още мъждрян, черен ясен, дървото на манната. Действието на мъждряна е сходно с белия ясен. Използва се и засъхналият сок „манна“, който изпуска при нарязване на клонките.
Две супени лъжици счукани кори от мъждрян се заливат с 500 мл вряла вода, разбъркват се добре и след като изстинат, се прецеждат. Получената течност се изпива за един ден.
