полска къпина, храстовидна къпина, копиня, дяволско грозде
Семейство. Розоцветни - Rosaceae
Разпространение. Къпината расте в равнинни местности, предпланински и планински склонове в Европа, Северна Америка и Средна Азия до 2000 м надморска височина. Тя предпочита прохладни и защитени места из горски поляни, храсталаци, край реки, по сухи хълмове, покрай пътищата, често образува труднопроходими гъсталаци. Най-подходящи за отглеждане на къпината са полупланинските и планинските райони с надморска височина около 1200 м. Къпината е влаголюбиво растение, обича дълбоките и богати наносни почви. Къпината може да вирее успешно и на черноземни почви, подпочвата трябва да бъде пропусклива. Използва се от древността. Гърци са употребявали листата за заздравяване на венците, римляните против диария, Гален прилагал корените против бъбречни камъни, а арабите са използвали листата като средство за полово възбуждане.
Описание. Къпината е храстовидно растение с височина 50-75 см. У нас са разпространени 44 вида. Стъблото и е червеникавокафяво, изправено или полегнало, покрито с твърди бодливи шипове. Има добре развити коренища. Листата са нечифтеперести с по 3–7 листчета с дръжки, яйцевидни, заострени и назъбени листчета, отгоре зелени, отдолу белезникави поради наличието на власинки. По долната страна на главната жилка се намират дребни шипчета. Цветовете са бели, събрани в гроздовидни съцветия, двуполови. Чашката е петделна, пет листно венче, много тичинки и плодници . Плодът е сборен, състои се от голям брой месести костилкови плодчета. Отначало той е зелен, после се зачервява и накрая при пълно узряване става синьочерен . Има приятен аромат, а вкусът му е възкисел. Цъфти от май до август.
Използваема част. С лечебна цел се използуват листата и корените на къпината. Листата се събират през лятото, а корените — от септември до ноември.
Химичен състав. Къпините съдържат захар (3-5%), органични киселини (главно ябълчена киселина), танини и ароматни съединения, пектин, целулоза, витамин В, витамин С и провитамин А (каротин). В допълнение са открити голямо количество соли на калий (200 мг на 100 грама), мед и манган. Листата съдържат около 10% дъбилни вещества, флавони, минерални соли,органични киселини, витамин С и др. Корените съдържат скорбяла, дъбилни вещества, инозит и др.
Действие и приложение. Къпината се използва като лечебно растение отдавна. Гръцки и римски лечители като Диоскорид и Плиний са използвали отвара от листа и корени на къпини при лечението на диария и разтвор - за гаргара при възпалителни заболявания на венците. Авицена препоръчва прилагането къпинови листа върху засегнатата област на кожата при псориазис. Къпината има запичащо, кръвоспиращо и противовъзпалително действие. В нашата народна медицина листата и корените се използват при диария, захарна болест, водянка, гастрит, обилна менструация, бяло течение, гъбички в устата, разширени вени и др. Плодовете се използват при простуда за засилване на организма, настойки и отвари приготвени от сушени плодове утоляват жаждата при пациенти, които имат противовъзпалителни свойства, така че те се използват в лечението на остри респираторни инфекции и пневмония. Външно листата се прилагат за гаргара при гърлобол, гъбички в устата, против кървене на венците, бани при разширени вени, при хемороиди, за промивки при рани и екземи.
Начин на употреба. Две супени лъжици сухи листа се заливат с 500 мл вряла вода, престооява 5 минути и след това се прецежда. Пие се 4 пъти дневно преди ядене по една винена чаша.
