сребриста върба, сребролистна върба, сребърна върба,
Семейство Върбови - Salicaceae
Разпространение. Расте край реките и езерата, по влажни и блатисти места, храсталаци в цялата страна до 1000 м надморска височина, еденични дървета се срещат до 1700 м надморска височина. Не може да расте на сянка. Среща в Европа, Западна и централна Азия, пренесена от заселниците в САЩ. Православните християни отбелязват Цветница, наричана още Връбница, като над портите на всяка къща се закачват венчета от върбови клонки, които предпазват от зло и носят плодородие. Осветените върбови клонки се отнасят в домовете за здраве. В Атина имало древен обичай жреците на Асклепий (Ескулап) да поставите върбови клонки в леглата на безплодни жени.
Описание. Бяла върба е храст или широколистно дърво, с широка и неправилна корона, високо до 25–30 м. Расте бързо и живее до 100 години. Има голям централен корен и силно развити гъсти странични корени. Кората е тъмносива или кафява, дълбоко и косо напукана. Отвътре кората е жълтеникавокафява, с едровлакнест лом. Клоните са хоризонтални или леко повдигнати, дебели, криви, крехки, лъскави. Младите клонки на върха със сребристи власинки, по-късно голи, кафяви или жълтеникави, жилави и малко увиснали. Листата са последователни, ланцетни, дълго заострени, отгоре зелени, отдолу по-светли, покрити от двете страни или само отдолу със сребристи власинки, по ръба ситно назъбени, дълги 4–12 см, широки 1-2 см. Прилистниците са ланцетни, жлезисти, рано опадащи. Дръжките на листата са до 1 см дълги, на върха с 1–2 жлези. Бялата върба е двудомно растение (мъжките и женските реси се намират на различни дървета). Цветовете са събрани в ресовидни съцветия, развиват се заедно с листата и без околоцветник. Мъжки реси са жълти, цилиндрични, с бяла влакнеста ос, дълги до 7 см и дебели до 1 см, с две свободни тичинки, два пъти по-дълги от прицветниците. Женските реси са зеленикави, цилиндрични, дълги до 5 см и дебели — до 0,5 см, яйчника е приседнал или с къса дръжка, гол. Издават приятна миризма и имат сладък сок. Плодът е малка, приседнала, многосеменна кутийка, дълга до 5 мм. Семената на върбата са малки, кафеникави, продълговато-яйцевидни, гладки, с хвърчилка от бели копринени власинки при основата. Когато узреят, кутийката се разпуква и семената се разпръскват от вятъра. Цъфти през март – май, едновременно с разлистването, плодоноси през май - юни.
Използваема част. Използуват се корите (Cortex Salicis), събрани през пролетта (април – юни) от 2 или 3 годишни клони, както и листата, брани когато са добре развити. Суши се на слънце, в проветриви помещения или в сушилня, при температура, не по-висока от 45°C. Да не се суши върху рамки с телени дъна. Съхранява се в сухи и проветриви помещения.
Рандеман. От 5 кг свежи кори се получава 1 кг сухи.
Химичен състав. Корите съдържат салицин (5 до 7%) който се разлага в човешкото тяло на салицилова киселина (предшественик на аспирин), дъбилни вещества, оксалати, флавоноиди, смолисти вещества и др. В листата салицин, танин.
Действие и приложение. Температуропонижаващо, кръвоспиращо, противоревматично, обезболяващо, потогонно действие. Използва се за облекчение на болки в ставите. Кората се употребява при ревматизъм, артрит, подагра, диспепсия, фебрилни заболявания, невралгия и главоболие, за лечение на глисти, хронична дизентерия и диария, плеврит (в миналото и малария), болкоуспокояващ и антипирептик, възпаление на пикочния мехур, обилна менструация, кожни обриви. Листата се използват вътрешно за лечение на леки фебрилни заболявания и колики. Инфузия на листата има успокояващ ефект и е полезно в лечението на безсъние. Външно за компреси при рани, екземи, циреи, мазоли, против потене на краката, за гаргара пи възпаление на лигавицата на устната кухина, пародонтоза, стоматит, ангина, възпалени венци и др. Вани с отвара от кора се препоръчва за разширени вени.
Начин на употреба. Използува се извлек, 1 чаена лъжичка ситно нарязана кора от върба се накисва в 500 мл студена вода. След като престои 8 часа се прецежда. След прецеждане течността се изпива за 1 ден.
Външно се използва по-концентрирана отвара от кората.
Отвара за жабурене. Една супена лъжица ситно нарязани кори от върба се заливат с 200 мл кипяща вода. Кисне 15-20 минути и се прецежда. Устата се жабури 3 пъти на ден.
Внимание! Някои хора могат да получат разтройство, не се препоръчват при бременни и кърмачки. Възможно е стомашно-чревно кървене както и увреждане на бъбреците. Да се избягва едновременното приложение с други лекарства от рода на аспирина. Противопоказана е при пациенти с язва. Не се препоръчва да се използва от деца под 12 години, поради съдържанието на салицилати (риск от синдром на Рей). Не трябва да се дава на хора, които са свръхчувствителни към аспирина.
