зелче
Семейство Каменоломкови – Saxifragaceae
Разпространение. Родината на бергенията е Централна Азия и Сибир. Отглежда се в градини, паркове в близост до езера, поточета и други водни площи, като декоративно растение. Предпочита неутралната,добре дренирана и оцедлива почва. Може да расте на слънце, полусянка и на сянка, не понася засушаване.
Описание. Многогодишно тревисто вечнозелено растение с месесто пълзящо коренище, превръщайки се в мощен вертикален корен. Има удебелено и скъсено стъбло високо до 30 см. Листата са големи, месести, широки 10-15 см, овални, обратнояйцевидни, клиновидни в основата, зелени, голи, лъскави. Цветовете стъбла са без листа, червеникави. Цветовете са многобройни, събрани в щитовидна метлица, венчелистчетата са ярко розови или пурпорни. Плодът е кутийка с множество гладки голи семена.
Използваема част. Коренища (Rhizoma Bergeniae)и листа от бергения (Folium Bergeniae). Корените се събират септември – октомври, нарязват се и се сушат на слънце или в сушилни, при температура до 30°C. растението в продължение на най-малко 3 години. Листата на растението се събират през лятото и в края на вегетационния период.
Химичен състав. Арбутин, танини, хидрохинон, галова киселина, дъбилни вещества, захари, скорбяла, феноли и др.
Действие и приложение. Стягащо, противовъзпалително, антидиарично, антиревматични действие. Отвара от коренища се използва при тежка менструация и маточни фиброми, също и при стомашно-чревни заболявания Листата се използва се при гнойни възпаления на пикочните пътища. Външно отвара от коренища за плакнене на устата при възпалителни процеси. Компреси от бергения се използва в народната медицина за лечение на рани, язви, натъртвания, хематоми.
Да не се взима при тежка болест на сърцето, заболяване на червата със запек, хемороиди. Трябва да сте предпазливи при хипотония.
