бяла липа, сребриста липа
Семейство Липови — Tiliaceae
Разпространение. Сребролистната липа е най-широко разпространена в нашата страната, останалите два вида са разпространени по-рядко. Дребнолистната и едролистната липа се отглеждат като декоративни дървета. Среща се в цялата страна в предпланините и планините, докъм 1500 метра надморска височина
Описание. Липата е листопадно дърво достигащо до 25-30 метра височина. Кореновата система е развита както в дълбочина, така и повърхностно, даваща множество издънки. Листата са последователни, с неправилно сърцевидна форма, назъбени покрая, с дълги дръжки, с прилистници в основата. Младите листа при сребролистната липа от двете страни са покрити със звездовидни власинки; старите отгоре светло- до тъмно зелени, с единични прости власински, а отдолусветли покрити с гъсти звездовидни власинки. Листата на дребнолистната липа отгоре са голи и тъмнозелени, а отдолу – синкавозелени, в ъглите на главните жилки с групи от ръждивочеревни по-дълги власинки. При едролистната липа листата са еднакво зелени от двете страни и по едри. Цветовете са групирани по 8-10 в увиснало съцветие, чиято дръжка е сраснала с главната жилка на присъцветника, който е ланцетен, целокраен, кожест, с мрежесто жилкуване. Присъцветникът на дребнолистната липа е гол, на едролистната е покрит със звездовидни власинки, а при сребролистната с белезникави власинки. Съцветията на дребнолистната и сребролистната липа са дребни, обикновено са от 5 до 7 цветчета, а на едролистната — от 2 до 5, едри цветчета. Чашката на всички е 5-листна, венчето е зелено-жълто, 5-листно и многобройни тичинки. Плодът при дребнолистната липа е едносеменно меко орехче закръглено, към върха слабо заострено, със слабо забележими ребра, гъсто покрито с прости власинки, при останалите два вида топчесто орехче с твърда, вдървена обвивка и с 4 ясно изразени надлъжни ребра, покрито с гъсти прости власинки. Дребнолистната липа цъфти най-къспо към средата на лятото след едролистната и сребролистната.
Използваема част. Използуват се съцветията на липата с присъцветниците или без присъцветниците, брани по време на цъфтене. Цветовете се събират, когато повече от половината са разцъфтели, а останалите са започнали да се разтварят.
Химичен състав. Цветовете съдържат етерично масло (главна съставка алкохола фарнезол), флавоноидния гликозид тилирозид и флавоноиди, слузни вещества, танини, провитамин А, витамин С, гликозид, захар, восък и др.
Действие и приложение. Липов цвят притежават потогонно, температуропонижаващо, пикочогонно, леко дезинфекционно, болкоуспокояващо, спазмолитично, седативно и противовъзпалително действие. Използват се за лечение на заболявания на пикочните пътища, като леко диуретпчно средство, при остри катари на горните дихателни пътища, при болки в стомаха, подагра, главоболие, епилепсия и др. В народната медицина се препоръчва външно приолжение за гаргара при възпалителни заболявания на гърлото и устната кухина, при изгаряния, кожни обриви, възпалени хемороидални възли, ставни болки, ревматизъм.
Начин на употреба. Една супена лъжица ситно нарязан липов цвят се залива с 250 мл вряща вода. След около 20 мин запарката се прецежда и се пие гореща. За външна употреба се приготвя отвара от 100 г липов цвят и 2 л вода. За гаргара се приготвя отвара от 20 г липов цвят на 250 мл вряща вода, като в топлата отвара може да се прибави и 1 чаена лъжичка сода бикарбонат. Липов цвят, накиснат в съотношение 1:10 в червено вино за 8 часа се препоръчва при анемия, взима се по една ракиена чашка.
