Кервиз, коренец
Семейство Сенникоцветни - Apiaceae (Umbelliferae)
Разпространение. Целината расте по влажни и мочурливи места канавки, покрай реки и морето в България. Отглежда се като зеленчуково растение. Може да расте в полусянка, предпочита влажна почва. Макар и не толкова активно лекарствено като дива целина, култивираните форми на целина също имат същите лечебни свойства.
Описание. Целината е многогодишно тревисто растение със специфична миризма. Има дебел вретеновиден корени, стеблото му е изправено кухо и силно разклонено. Достига на височина до 1 метър. Листата на целината са с дълги дръжки, пересто нарязани, назъбени в долната част, тъмнозелени лъскави. Цветовете са малки зеленикавобели, събрани в съцветие сложен сенник, чашката е без зъбци. Плодът е яйцевиден, странично сплеснат, сиво-кафяв, с надлъжни ребра, разпадащ се на две половини. Цъфти юни - август.
Използваема част. Корените на растението, които се вадят наесен. Те не се сушат, а се съхраняват във влажен пясък. Берат се и листата по време на цъфтежа. Понякога се използват и плодовете.
Химичен състав. Целината съдържа етерично масло, лактона седалонид, холин, аспарагин, тирозин, аспарагин, слуз, нишесте, минерални соли, пентозан, глутамин, тлъсто масло, киселини, витамин С, витамин В, провитамин А, захари и др.
Действие и приложение. Целината има пикочогонно, откашлящо, жлъчегонно, апетитовъзбуждащо действа тонизиращо, регулира обмяната на веществата. Целина има дълга история като лековито растение. Намалява кръвното налягане, облекчава нарушено храносмилане, стимулира матката, разслабително, полезна в случаите на истерия. Зрелите семена се използват предимно като диуретик и могат да помогнат за изчистване на токсините, особено в случаите на подагра, където кристали пикочна киселина се събират в ставите. Коренът на билката оказва противовъзпалително действие при остри и хронични бъбречни заболявания, подагра, ревматични заболявания, употребява се при воднянка, слабо уриниране, отоци, шипове, камъни в бъбреците и пикочния мехур, албумин, бронхиална астма, хроничен бронхит, газове и оригвания и др. Външно се използва за налагане на рани и язви, за бани при напукана кожа. Сок от растението с оцет се втрива в косите при пърхот. Някои вещества в целината могат да неутрализират действието на някои канцерогени. Сок от целина очиства кръвта, лекува заболявания на кожата, полезен е при артрит. Целината е мощен естествен афродизиак и спомага за възстановяването на либидото. Етерично масло, получено от растението има успокояващ ефект върху централната нервна система.
Начин на употреба. Запарка, 2 супени лъжици нарязани или настъргани корени се варят в 0.5 л вода 10 минути. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти на ден.
Запарка, 1-2 чаени лъжички прясно настъргани корени се заливат с 250 мл вряща вода. След изстиване запарката се прецежда и се изпива за 1 ден.
Отвара от семената. Една супена лъжица от семената в 0.5 л вода за деня, приема се при лошо храносмилане.
Сок от прясно настъргани корени. Една две чаени лъжички от сока се приема 2-3 пъти на ден преди ядене. Препоръчва се при безапетитие и за подобряване на храносмилането.
Студен извлек. Две супени лъжици нарязан или настърган корен се заливат с 0.25 л студена вода и киснат 2 часа. Екстрактът се прецежда и се изпива за 1 ден на 3 дози 30 минути преди ядене.
