брястолистно орехче, отвратниче, ливадник, диви кошнички, друмче, срамежливче, орешец, грухчовят, живеничево биле
Семейство Розоцветни — Rosaceae
Разпространение. Блатният тъжник расте из влажни ливади, край изворите, потоците, реките, замочурени места, торфища, предимно в планините от 400 до 2 300 метра надморска височина. Предпочита слънчеви места, расте и на полусянка. Предпочита влажна или мокра почва. Медоносно и декоративно растение.
Описание. Блатният тъжник е многогодишно тревисто растение с хоризонтално разклонено коренище и нишковидни корени. Стъблото е високо до 2 метра, в основата вдървеняващо, голо и влакнесто, разклонено в горната част. Приосновните листа са нечифтоперести, с назъбени листчета, между които има няколко двойки дребни листчета, яйцевидно продълговати до яйцевидни, връхните листа са дланевидно, 3-5 делно. Най-често отдолу са сиво окосмени, а отгоре голи и по-светли. Цветовете са многобройни, 6-8 мм в диаметър, събрани в метличести съцветия. Чашелистчетата са 5-6, дълги около 1 мм, след прецъфтяване извити назад. Венчелистчетата са 5-6 бели или жълто-бели, обратнояйцевидни, с дълъг нокът. Тичинките са два пъти по-дълги от венчелистчетата. Плодните мехунки са извити спираловидно, гола, кафява, едносеменна, 3-4 мм дълга. Цъфти юли-август, плодоноси през септември-ноември. Медоносно растение с приятен аромат.
Използваема част. Използва се коренището с корените (Rhizoma Spiraeae ulmariae (Rhizoma cum radicibis Ulmariae)), стръковете (Herba Spiraeae ulmariae (Herba Ulmariae)) и цветовете (Flos Ulmariae) на блатният тъжник. Корените се вадят през есента (септември – октомври), след узряване на плодовете и увяхване на стръковете. Стръковете се берат в началото на цъфтежа (юни – юли), отрязват се облистените части на 25 см от върха и се обират зелените листа от неотрязаната част. Сушат се в сушилня при температура до 40 градуса. Цветове, жънат се съцветията по време на пълен цъфтеж (юни – юли) и се сушат на сянка, като се нареждат на тънък пласт, за да не се запарят. Съхраняват се в сухи и проветриви помещения, добре опаковани.
Рандеман. От 4 кг свежи коренища с корените се получава 1 кг сухи, а от 5-6 кг свежи стръкове се получава 1 кг сухи, от 5 кг свежи цели цветове се получава 1 кг сухи.
Химичен състав. Стръковете и коренищата на блатният тъжник съдържат гликозидите спиерин и гаутерин, етерично масло, танини, фосфор, витамин С, провитамин А, сяра, желязо, минерални соли и др. Цветовете съдържат етерично масло с главна съставка метилсалицилат, флавоноиди, салицилова киселина (която се съдържа в аспирина) и др.
Действие и приложение. Противоревматично, противовъзпалително, потогонно, пикочогонно, кръвоспиращо действие. Още в средните векове блатния тъжник се е считало за отлично лечебно средство, това е един от трите най-свещени билки на друидите. В българската народна медицина се използвавъзпаление на пикочните пътища, плеврит и пясък в бъбреците, трудно уриниране, бъбречна и сърдечна недостатъчност, при ревматизъм, артрит, подагра, подути стави, болки в мускулите, задържане на течности в организма, отоци в резултат на чернодробна цироза, жълтеница, гуша, при простудни заболявания, кашлица, бронхит, кръвоизливи, болки в стомаха,киселини в стомаха, гастрит, пептична язва, повръщане, диария, тумори, нервноуспокоително, костна туберкулоза и др. Външно намира приложение при възпалени очи, при ревматизъм и кожни обриви, за компреси при циреи и гнойни рани, ухапвания от насекоми, за промиване на влагалището при бяло течение. Коренищата във вид на прах с вазелин или краве масло (1:5) се употребяват за мазане при ревматизъм и кожни обриви. Използва се и за жабурене при зъбобол и кървящи венци. Хомеопатично лекарство се прави от пресен корен.
Начин на употреба. Две супени лъжици от стръковете се заливат с 500 мл вряща вода, кисне един час, след което се прецежда и се пие по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.
Взема се една супени лъжици от корените и коренището и се вари 10 минути в 500 мл вода. Пие се 4 пъти дневно преди ядене.
Мехлем за кожата: Една чаена лъжичка прах от сухи билки, внимателно се смесва с две супени лъжици вазелин и 1 чаена лъжичка ланолин. Да се съхранява в хладилник. Използва се при изгаряния, обриви, екземи, намазва се тънък слой няколко пъти на ден.
При ревматизъм и подагра
- Rp.: Hb. Spiraeae ulmariae 50
- D.s. По една чаена лъжичка в чаша топла вода запарка или студен извлек по 1 чаена лъжичка в 1 чаша вода студена вода престоява 8 часа, за през деня.
Потогонно
- Rp.: Fol. Betulae conc.
- Hb. Violae tricolor. conc.
- Flor. Spiraeae ulm. aa 15
- Fol. Jaborandi conc. 5
- M.f. species.
- D.s.: DS: По 1 супена лъжица на 1 чаша вода. Да се приема толкова горещо, колкото е възможно.
При цистит и ревматизъм
- Rp.: Rad. Spiraeae ulmariae conc.
- Hb. Anagallidis conc.
- Hb. Linariae conc.
- Hb. Galeopsidis conc.
- Rad. Ononidis spin conc.
- Hb. Verbasci thapsif. conc. aa 10
- M.f. species.
- D.s. По 3 чаени лъжички в 2 чаши вода за ден.
