кози рогца, коноплянка
Семейство - Сложноцветни Asteraceae (Compositae)
Разпространение. Расте по влажни места, около ручеите, ливади, по бреговете на езера, блатисти места, градини, край реки и канавки - като плевел в цялата страна докъм 1500 метра надморска височина. Не може да расте на сянка, предпочита влажна или мокра почва. Есенно медоносно растение.
Описание. Едногодишно тревисто растение с изправено, цилиндрично, разклонено стъбло, зелено до пурпурно червено, голо или с редки власинки, високо 30–100 см. Корена е тънък разклонен. Листата са дълги 4-15 см, срещуположни, постепенно стеснени в къса крилата дръжка, разделени на 3–5 ланцетни или продълговати дяла, назъбени или напилени, тъмнозелени, рядко окосмени. Средният лист е по-едър. Към върха на стъблото листата стават прости. Цветните кошнички са полукълбовидни или звънчевидна, разположени единично на дръжки в пазвите на листата по върховете на стъблото и разклоненията му. Цветовете са кафяво-жълти, периферните женски са езичести, понякога липсват; средните са тръбести, дълги 5-6 мм. Прицветниците са продълговато ланцетни, ципести. Плодовете са голи, клиновидни, сплескани или тристенни, с 2–4 осила, с насочени назад зъбци. С тях се закачват за преминаващи покрай тях животни или хора. Цъфти юни - септември, плодоноси през август - октомври. При узряването на плодовете цветните кошнички започват да тъмнеят.
Използваема част. Стръковете на растението (Herba Bidentis tripartitae). Берат се връхните части на билката, дълги 15 см. Събират се в началото и през време на цъфтенето (юни – август). Още при брането се прочиства от прецъфтели цветни главички, повредени листа и примеси. Да не се смесва с другия разпространен вид у нас Bidens cernuus L., чиито листа са цели, ланцетни или овално-ланцетни, а кошничките са му увиснали, с добре развити езичести цветове. Суши се в проветриви помещения, като се разстила на тънък пласт или в сушилня при температура до 45°C. Миризмата на готовата дрога е своеобразна и се усилва при разтриване между пръстите, а вкусът - стипчив, слабо парлив. Съхранява се в сухи и проветриви помещения. Бутрак е в списъка на лечебните растения в България, които подлежат на контрол съгласно Закона за лечебните растения и се налагат ограничения на събираните количества от растението.
Рандеман. От 5 - 5.5 кг свежи стръкове се получава 1 кг сухи.
Химичен състав. Флавони – лутеолин и негов гликозид, слузни и горчиви вещества, каротин (провитамин А), витамин С,танини (6 — 10%), кумарини, следи от етерично масло. Семето съдържа до 11% тлъсто масло.
Действие и приложение. Пикочогонно, омекчително и потогонно действие.Едно от най-добрите чистилища за кръвта,при нарушена обмяна на веществата. Бутрак е малко използван като лекарство в днешно време, но някога е бил почитан за своите кръвоспиращи свойства. Често е използван за лечение на маточни кръвоизливи и състояния с наличие на кръв в урината. Цялото растение е антисептик едно отлично средство за разкъсани кръвоносни съдове и кървене от всякакъв вид. Използва се вътрешно за лечение на пикочния мехур и бъбреците, кръв в урината, маточно кървене, улцерозен колит и пептична язва. В народната медицина се препоръчва про фебрилни състояния, кашлица, за подобряване на храносмилането, хемороиди. Външно, тя се използва за лечение на алопеция, кожни болести, младежки пъпки (акне), краста, екзема, рахит, подагра. Билката се употребява външно под формата на лапи при трудно заздравяващи рани и травми. За промивки при бяло течение, за гаргара при болно гърло и пресипнал глас.
Начин на употреба. 1 — 2 супени лъжици ситно нарязани стръкове се заливат с 1 чаена чаша вряща вода; запарката се оставя да престои една нощ, на другия ден се прецежда и се взема по 1 супена лъжица 3 — 4 пъти на ден. Да не се превишава дневната доза.
