бимал, бруч, бяла лепка, клейник, омел, емелика, имела, имила, скребър. кукувича плюнка
Семейство Имелови - Loranthaceae
Разпространение. Паразитно растение върху широколистни и иглолистни дървета главно в Източна България, до към 1200 (1500) метра надморска височина. Расте на слънце или полусянка, предпочита влажна почва.
Описание. Белият имел е дребно храстовидно вечнозелено, полупаразитно растение. Прикрепва се по клоните на дървета с помощта на кореноподобни образувания, наречени хаустории. Стъблото е голо и разклонено, жълто-зелено. Короната е почти сферична. Листата са неопадващи през зимата, срещуположни, почти приседнали, целокрайни, продълговати или ланцетни, на върха затъпени, кожести, жълто-зелени и паралелно жилкуване, дълги 8 см и широки до 3 см. Цветовете са двудомни, малки, еднополови, жълто-зелени, събрани на групички (5-6) в пазвите на листата. Мъжките цветове са по-големи от женските до 4 мм, без дръжка, с 4-делно венче, без чашка и 4 тичинки. Женските цветове са до 2 мм, с къса дръжка, с двулистен плодник, който има долен едногнезден яйчник, с 4-зъбчеста чашка и 4 венчелистчета. Плодът е бяла кълбеста, 1-2 семена, лепкава ягода, до 10 мм в диаметър, която се прилепва към краката на птиците и по този начин растението се разпространява от дърво на дърво. Цъфти през март – април, плодоноси през август – септември.
Използваема част. Използуват се стръковете (Herba Visci albi) и листата (Folia Visci albi), събира се през юни - септември. Дрогата притежава слаба своеобразна миризма и горчив вкус. Отрязва се горната облистена част на растението заедно с плодовете на около 25 см от върха, като дебелите над 4 мм и необлистени стъбла се отстраняват. Да не се смесва с черния имел (Loranthus europaeus L.), неговите листа обаче са са продълговато-лопатовидни, опадливи. Суши се при температура не по висока от 45°C. Да се съхранява в сухи и проветриви помещения.
Рандеман. От 3,5 кг свежи стръкове се получава 1 кг сухи.
Химичен състав. Съдържа вискотоксин, флавоноиди, танини, витамин С, провитамин А, восъци, смолисти вещества, холин, ацетилхолин, олеанолоза киселина и др.
Действие и приложение. Белият имел понижава кръвното налягане, има кръвоспиращо дейсктвие. Използува се за понижаване на кръвното налягане и сърдечната честота, облекчаване на тревожност и при безсъние. В ниски дози той може да облекчи пристъпи на паника и главоболие, подобрява способността за концентрация, за лечение на епилепсия и други конвулсивни нервни разстройства, противораково лечение. В народната медицина се използва при хипертонична болест, виенето на свят, главоболие, атеросклероза, епилепсия, хистерия, както и при хемороидални и маточни кръвотечения. Външно, растението е било използвано за лечение на артрит, ревматизъм, измръзване, язви на краката и разширени вени.
Начин на употреба. Приготвя се отвара от 1 чаена лъжица дрога в 250 мл вода, вари се 10 мин (доза за един ден). Прецежда се. Приема се на глътки, по указание и под контрола на лекаря..
Може да се приготви воден извлек — 1 чаена лъжичка дрога се залива с 250 мл вода и се оставя да кисне 8 часа. Приема се по 1 винена чаша 2–3 пъти на ден.
Внимание! Всички части на растението са отровни, въпреки че нивото на токсичност е много леко. Да се има пред вид, че в големи дози дрогата е отровна и не трябва да се употребява дълго време. При високи дози може да се появи хипотония, сърдечно-съдова слабост, гадене, повръщане, слюноотделяне, повишение на уреята, кома, гърчове, смърт. При отравяне се правят стомашни промивки с активен въглен, след което се извърша промивка с калиев перманганат 0,04%. Лицето да се настани в болница. Да не се използва по време на бременност. Да се избягва при заболявания като туберкулоза. Поради страничните ефекти, това растение трябва да се използва вътрешно само под наблюдение на квалифициран лекар.
