черен дървовиден бъз, бозик, бозъл, бойзан, бузе, бъзляк, бъзлян, бъзовина, гумендже, дрен бъз, драмбъз, дървен бъз, свирчовина, свирчина, свирчичина, сворчовина, свирчок, сурчумина, трънбъз
Семейство Бъзови - Caprifoliaceae
Разпространение. Черния бъз се среща в цяла Европа, без крайните северни части. Расте по влажни места, среща се покрай реките, из храсталаци, разредени широколистни гори и в населени места в цялата страна, до 1500 метра надморска височина. Обича добре дренирани почви при средна до висока влажност, расте на слънце или полусянка. Използват за медицински цели от стотици години. Според народният лечител Петър Димков това е най-силната билка у нас. Той пише в своя книга „Добитъкът, който пасе по склоновете, яде наесен черните зърна на бъза така, както човек яде баклава... А веднъж наблюдавах какво правят лястовиците, преди да отлетят на юг: няколко дни наред лакомо кълват зърната на бъза – само тях! – и се зареждат със сили да прелетят огромното разстояние...”. Медоносно растение.
Описание. Черния бъз е разклонен храст или ниско дърво, високо до 2-6 м и рядко до 8 м, с тънка пепелявосива кора и шуплеста бяла сърцевина. Стъблото и клоните са сивокафяви със светли лещанки по тях. Младите клонки зелени. Листата са срещуположни, сложни, нечифтоперести, с 5-7 яйцевидно елиптични и остро назъбени листчета, дълги до 35 см. Цветовете са събрани в сложни щитовидни съцветия (до 20 см в диаметър) на върха на цветоносните клонки, с диаметър 4-5 мм. Чашката е съставена от 5 листчета; 5-делно венче, бяло или жълтеникаво-бели, сраснали до половината; тичинките са 5, с едри жълти прашници. Има приятна слаба миризма. Плодът е черно-виолетова сочна ягода, най-често с 3 лъскави кафяви семена, около 8 мм в диаметър. Вкусът е сладко-кисел. Цъфти през май—юни, плодоноси през септември –ноември.
Използваема част. За лечебна цел се използват цветовете (Flores Sambuci nigri, Flos Sambuci nigri), плодът (Fructus Sambuci nigri), корените (Radix Sambuci nigri), кората (Cortex Sambuci nigri) и листата на черния бъз. Цветовете се берат преди пълното им узряване (май – юни). отрязва се цялото съцветие непосредствено под мястото на разклоненията му. Брането се извършва в сухо по възможност слънчево време. Суши се на сенчесто, проветриво място, като отрязаните съцветия се разстилат върху рамки или постелки или се окачват на опъната тел или връв. При по-големи количества е най-добре да се суши в сушилни при температура не по-висока от 45°C. Сушенето продължава до момента, когато цветчетата могат да се отделят от цветните дръжки. След изсушаване се пресяват през сито, така че да преминат само цветовете, а цветните дръжки се отстраняват. Изсушените цветове имат сладникав слузест вкус. Листата се събират по време на цъфтежа, а корените се вадят наесен след увяхването на листата и узряване на плодовете (август-септември). Почистват се от пръст и примеси, след което се измиват, нарязват се на късове, дълги 8-10 см, а по дебелите се разцепват. Сушат се в проветриви помещения или сушилни при температура не по-висока от 40°C. Плодът се събира при пълното му узряване, когато придобият характерно обагряне и характерен вкус (зелените или недоузрели плодове са отровни). Плодните гроздове се откъсват с ръка или се отрязват с ножица и се поставят в плитки кошници или щайги за да се избегне смачкване на плода. Сушенето се извършва заедно с гроздовете за 2-3 дни в проветриви помещения, а се доизсушават на слънце или в сушилни при температура, не по-висока от 50-60°C, при много добра вентилация. След изсушаване плодчетата ссе изронват и прочистват чрез пресяване. Кората се бели през ранна пролет при започване на сокодвижението в растението. Кората се суши в проветриви помещения или сушилни при температура, не по-висока от 40-45°C. При брането да не се смесва с бъзака (тревистия бъз), както и с червения бъз (Sambucus racemosa L.), той се различава от черния бъз по това, че неговите съцветия имат яйцевидна, а не щитовидна форма, цветовете му са отначало зеленикави, а после стават жълтеникаво-бели, а плодовете му са червени а не черни. Съхраняват се в сухи и проветриви помещения, без достъп на пряка слънчева светлина. Да се пазят от гризачи, особено изсушените плодчета.
Рандеман. От 10 кг свежи съцветия се получава 1 кг сухи цветове без дръжки, от 9 кг плодчета се получават 1 кг сухи, а от 4 кг свежи корени се получава 1 кг сухи.
Химичен състав. Цветовете съдържат малко количество етерично масло, съставено предимно от терпени, флавоноидите рутин, хиперозид, гликозидни вещества с потогонно действие, слузни и малко дъбилни вещества, етерично масло, провитамин А, витамин C, витамини от групата В, захари, омега-3 полиненаситени мастни киселини и др. Коренът листата и плодът съдържат подобни съединения.
Действие и приложение. Черния бъз се употребява от много дълго време като лечебно растение, има потогонно, антисептично, омекчаващо и отхрачващо действие. Листата и плода действат диуретично и слабително. Цветовете на бъза се употребяват при хрема, ангина, кашлица, пресипнал глас, асцит, при възпаление на бъбреците и пикочо-половите пътища, трудно уриниране (хронифициран простатит), при импотенция, хемороиди, подагра, високо кръвно налягане, предизвиква изпотяване. Чай от цветовете се използува за инхалация при пресипнал глас и възпаление на горните дихателни пътища. Външно, цветовете се използват като лапи за облекчаване на болката и възпалени, като мехлем, с който се третира измръзване, изгаряния, рани, белези. Цветовете се използват, за добавяне на аромат компоти, желета и конфитюри. Листата могат да се използват като очистително, при изпотяване, диуретично, отхрачващо, при не особено силен запек. Използват се външно за бани при кожни обриви, хемороиди, ревматизъм, като мехлем направен от листата се използва в лечението на контузии, навяхвания, измръзване, рани. Още от древността плодовете са приемани за дълголетие. Пресните плодове се използват в профилактиката и лечението на хепатит и язвена болест, при невралгии, ревматизъм. Чай направен от изсушени плодове е добро средство за колики и за тонизиране на организма. Напоследък плодовете се използват и при рак. Плодовете се използват за получаване на вино. Сърцевината на младите стъбла се използва като диуретик, силно очистително, запек и артритни състояния, при лечение на изгаряния и белези. Коренът вече не се използва често в билковата медицина, но преди се е използвал като очистително, срещу воднянка, затлъстяване, асцит. Външно се използва за бани против гъбички на ноктите.
Начин на употреба. От цветовете се приготвя запарка, като 1 супена лъжица от цветове се заливат с 300 мл вряща вода. Оставя се за 30 мин, след което се прецежда и се пие 3 пъти по 100 мл преди ядене.
Воден извлек и сироп от цветове на бъз: 15 пресни съцветия се накисват в 3 л вода за една вечер, течността се прецежда и се пие затоплена или се приготвя сироп със захар, които се употребява разреден с вода като напитка.
Отвара от плодовете на бъз - 30 г от плода се заливат с гореща вода и се варят 5-10 минути на бавен огън, след което престоява 45 мин и се процежда.
Сок от бъз. Бере се когато е напълно узрял (зелените и недобре узрели зърна се отстраняват, защото са отровни). След като се набере плодът се измива добре и с вилица се отделят зърната от дръжките. След което плодът се нарежда в стъклен съд: ред плод, ред захар и така се редува плод със захар до напълване на съда. Като последния ред завършва със захар. Така направената смес се оставя да престои две седмици, но не трябва да е на пряка слънчева светлина. След това се прецежда през гъста марля, като се внимава части от плода да не попаднат в прецедения сироп и да предизвикат ферментация. Прецеденият сироп се съхранява в тъмни шишета (или на тъмно), на студено място. Пие се по една супена лъжица преди ядене или се разрежда и пие с вода, а за деца по една чаена лъжичка, също преди ядене. Дозата се удвоява при грипна епидемия!
От плодовете на бъза се приготвя сгъстен пулп или мармалад, който се употребява като диурегично и слабително средство, за усилване и при неврози. Мармалад от бъз - Зелените и недобре узрели зърна се отстраняват, използват се само добре узрелия плод, измива се после се пресова, за да изтече сок, който да облее зърната. Вари се на умерен огън до сгъстяване и се насипва в бурканчета още горещ. Мармаладът се взема по една чаена лъжичка преди ядене.
Конфитюр - 1 кг свежи напълно узрели плодове се смилат, прибавят се 1 кг захар и 2 ч.ч. вода и се варят до исканата гъстота.
