Премини към основното съдържание

Жълт енчец (златна пръчица)- Solidago virgaurea L.

Жълт енчец (златна пръчица)- Solidago virgaurea L.

златна пръчица, златник, златовръх, енчец, златен енчец, горски енчец, златка, генчиц, обикновен златовръх, обикновена златица.

Семейство Сложноцветни — Asteraceae (Compositae) 

Разпространение. Златна пръчица расте в храсталаци, разредени гори, горски поляни, тревисти и скалисти места из цяла България от 500 до 2600 м надморска височина. Може да расте в полусянка (светлина гори) или никаква сянка, предпочита суха или влажна почва. Расте добре в тежки глинести почви.

Описание. Жълт енчец е многогодишно тревисто растение с единично стъбло, високо 20–80 см, голо или с власинки, разклонено само в горната част. Когато се нарани, надземната част има миризмата на див морков. Листата са последователни, голи или слабо влакнести, приосновните са дълги 5-10 см (до 15) и широки 1-3,5 см, с дълги дръжки, елипсовидни, едро назъбени, а горните ланцетовидни, с къси дръжки или приседнали. Цветните кошнички са звънчевидни, с 15-45 цвята, събрани в сложно метличесто съцветие. Обвивните листчета са зелени, с ципест ръб. Цветовете са жълти, перифериите са езичести, а средните — тръбести. Тиченките са 5, сраснали с прашниците си. Плодовете са кафяви, с хвърчилка от много реснички. Цъфти през юли-септември, плодоноси през август-ноември.

Използваема част. Използват се връхните части на стъблата с листата и кошничките, събрани по време на началната фаза на цъфтежа. Не трябва да се берат прецъфтяващи стръкове.

Химичен състав. Съдържа етерично масло, сапонини, витамин С, витамин PP смола, тритерпенови сапонини, тлъсто масло, дъбилни и горчиви вещества, никотинова киселина, слузни вещества и др.

Действие и приложение. Жълтия енчец има диуретично, противовъзпалително отхрачващо действие. Използува при заболявания на пикочните пътища (възпаления, пясък и камъни в бъбреците и пикочния мехура с албумин в урината), при отоци от различен произход, заболявания на черния дроб и жлъчните пътища, камъни в жлъчката, подагра, ревматизъм, ентероколити, бронхит. Народната медицина препоръчва билката при диария, кръвохрачене, силна и продължителна менструация, газогонно, потогонно, хронична хрема, грип, коклюш и др. Използва се при сериозни заболявания като нефрит и за по-общи проблеми, като цистит. Използва се и външно при кандидоза, гнойни рани, циреи, и други кожни възпаления, за жабурене при парадонтоза.

Начин на употреба. Прилага се извлек от надземната част, който се приготвя от 6 чаени лъжички билка, извлечена на студено с 500 мл вода за 8 часа. Извлекът се изпива на глътки за 1 ден. Отвара. Две супени лъжици се варят в 500 мл вода за 5 минути. Кисне 2 часа. Прецежда се и се пие 4 пъти на ден по 120 мл преди ядене. Външно се прилага под формата на лапи от стрити пресни или сухи листа като кашичка с вода или мляко.

Да се внимава за леки алергични реакции. Да не се приема по време на бременност и кърмене. При продължително неконтролирано използуване може да предизвикат хронични поражения на черния дроб (чернодробна цироза). Да се приема по лекарско предписание.

Див джоджен - Mentha pulegium - L.

бласкун, блатна мента, див джоджун, блостун, кеклик, лехусничава трева, полски джоджен 

Семейство Устоцветни - Lamiaceae (Labiatae) 

Разпространение. Расте по влажните и мочурливи места, край потоци, реките и влажните ливади до 1000 метра надморска височина. Може да расте на слънце или на полусянка. 

Целина - Apium graveolens L.

Кервиз, коренец 

Семейство Сенникоцветни - Apiaceae (Umbelliferae) 

Разпространение. Целината расте по влажни и мочурливи места канавки, покрай реки и морето в България. Отглежда се като зеленчуково растение. Може да расте в полусянка, предпочита влажна почва. Макар и не толкова активно лекарствено като дива целина, култивираните форми на целина също имат същите лечебни свойства. 

Гръмотрън - Ononis spinosa L. и Ononis arverisis L. (Ononis hircina Jucq.)

бодлив трън, кокоши трън, милободсахатче, чер трън 

Семейство Бобови - Fabaceae (Leguminosae) 

Зареждане на продукти...