Премини към основното съдържание

Жълта мъртва коприва - Lamium galeobdolon L.

Жълта мъртва коприва - Lamium galeobdolon  L.

жълт архангел, мъртва коприва, пчелно смукало, глистна коприва и чародейна билка 

Семейство Устноцветни - Lamiaceae или Labiatae 

Разпространение. Жълтата мъртва коприва расте край пътища и огради, може да расте в пълна сянка (дълбока гориста местност) полусянка или никаква сянка. Предпочита влажни места и добре дренирана почва, но може да расте добре в различни видове почви от пясъчния до тежка глина и от киселина до алкална, понасят и засушаване. 

Описание. Многогодишно тревисто растение достига до 30-50 см височина. Стеблата са квадратни, листата са разположени кръстообразно, с малка дръжка, набраздени, яйцевидни до сърцевидни, на върха заострени, по края назъбени, зелени понякога изпъстрени със сребристо-бели петна. Горните листа са по-малки. Чашката е с тръбна-форма на камбанка, с 5 жилки и 5 копиевидни зъбчета. Цветовете са хермафродитни (имат мъжки и женски органи) и се опрашват от пчелите, дребни, жълти, разположени в прешлени в пазвите на горните листа, растат по двойки на клъстери, 4 тичинки разположени под горната устна, има малко неприятна миризма. Цъфти през пролетта. 

Използваема част. Използуват се листата и цветовете на жълтата мъртва коприва, събрани по време на цъфтежа. Сушат се под навес или в добре проветрено помещение. 

Химичен състав. Съдържа сапонини, алкалоиди, танини (в листата - 1.1%), водоразтворими съединения на силиций и др. 

Действие и приложение. Жълтата мъртва коприва има спазмолитично, стягащо, диуретично, отхрачващо, кръвоспиращо действие. В народната медицина се използва като диуретично и противовъзпалително средство, при остър и хроничен цистит, уретрит и гломерулонефрит, пиелонефрит, болезнено уриниране, рак на простатата, незадържане на урина при възрастни пациенти (парализа на пикочния мехур), гинекологични възпаления, коремни и менструални оплаквания, ексудативен перикардит, при скрофула и кожни обриви, акне, безсъние. Външно при язви и разширени вени. 

Начин на употреба. 1 чаена лъжичка от билката се залива с 200 мл вряла вода, оставя се да кисне 10 минути и се прецежда. Пият се 2-3 чаши на ден, преди ядене.

Арония - Aronia melanocarpa

Семейство Розоцветни (Rosaceae) 

Разпространение. Родината на храстите от семейство Арония е Северна Америка. В България се отглежда като култивирано растение. Най-подходящи за нея са песъчливо – глинестите и горските почви, може да расте в полу-сянка (светлина гори) или никаква сянка. Предпочита суха или влажна почва. Добре се развива в предпланинските области с надморска височина 1000-1200. 

Ранилист - Betonica officinalis L. (Stachys officinalis - (L.)Trevis.)

Бетоника, лечебен ранилист, рани-лист, рошовина, хайдушка билка, червен вятър 

Семейство Устноцветни - Lamiaceae (Labiatae) 

Разпространение. Расте по тревисти и каменисти места и из ливади по сечища до 2000 метра надморска височина. Може да расте в на слънце или на полусянка (светли гори). Расте добре при различни почвени типове, предпочита влажна почва, добре дренирана. 

Липа сребролистна Tilia tomentosa Moench, Липа дребнолистна, Tilia parvifolia Ehrh. (Tilia cordata Mill), Липа едролистна Tilia grandifolia Ehrh.

бяла липа, сребриста липа 

Семейство Липови — Tiliaceae 

Разпространение. Сребролистната липа е най-широко разпространена в нашата страната, останалите два вида са разпространени по-рядко. Дребнолистната и едролистната липа се отглеждат като декоративни дървета. Среща се в цялата страна в предпланините и планините, докъм 1500 метра надморска височина 

Зареждане на продукти...