дива вълча ябълка, бабка, ябълчина, вуча ябука, вълча стъпка, вълчанка, вълчовина, киркозон
Семейство Копитникови - Aristolochiaceae
Разпространение. Широко разпространено в южните умерените зони на Европа, Азия и Северна Америка, намира се в Северна Африка. Расте из влажни тревисти, буренливи места, шубраци, в окопни култури, храсталаци, край пътища и ливади, до 700 м надморска височина, из цяла България. Обича влажна, добре дренирана, глинеста, богата на органични вещества почва, може да расте в полусянка или на слънце.
Описание. Многогодишно тревисто растение с късо пълзящо коренище. Корените са цилиндрични, надлъжно набраздени или грапави до почти гладки, отвън светло- до тъмно кафяви и белезникави до жълтеникави навътре от коровата част. Стъблото е право, набраздено, неразклонено, голо, високо 40-80 см (до 1 м). Листата последователни, целокрайни, голи, на дълга дръжка, широко яйцевидно-сърцевидни или бъбрековидни, дълги 3–15 см. Цветовете са жълто-зеленикави, събрани по няколко (2–8) в пазвите на листата. Околоцветника е прост, гол, тръбест, венчевиден, неправилен, в основата си подут мехурчесто, а на върха удължен във вид на езиче, дълъг 2–3 см, светложълт. Тичинките са 6, сраснали със стълбчето. Яйчникът долен. Плодът е многосеменна крушовидна, месеста увиснала кутийка, дълга 2–5 см. Семената са плоски, тристенни, голи, жълтеникави. Растението има неприятна миризма, вкусът е слабо горчив. Цъфти през май – юли, плодоноси през юли – септември.
Използваема част. Използува се коренът с коренището (Rhizoma et radix Aristolochiae; Radix Saraceniae) и надземната част на растението (Herba Aristolochiae). Коренищата с корените се изваждат в края на лятото началото на есента (август – септември), добре се измиват и се оставят на открито да се отцедят. Сушат са в проветриви помещения или в сушилня при температура до 40°C. Стръковете се берат по време на цъфтежа (юни – юли), обхваща връхните цветоносни и облистени части от стъблото с дължина 20-25 см. След почистване от пожълтелите листа и прецъфтелите цветове се суши на сянка в проветриви помещения.Коренът и стеблото са отровни! Съхраняват се в сухи и проветриви помещения отделно от други неотровни дроги.
Рандеман. От 5 кг свежи коренища се получава 1 кг сухи, а от 4 кг свежи стръкове се получава 1 кг сухи.
Химичен състав. Стъблата съдържат аристолохиеви киселини, алкалоиди, флавоноиди, витамин С, ябълчна киселина, етерично масло, сапони и др. Коренищата съдържат алкалоидите аристолохин и магнофлорин, аристолохиеви киселини, стероли, горчиви и дъбилни вещества, етерично масло, смоли и др.
Действие и приложение. Понижава кръвното налягане, усилва сърдечните контракции, понижава маточните съкращения. Употребява се при високо кръвно налягане, язвена болест, при възстановяване от тежки вирусни заболявания, воднянка, запек, кашлица, начален стадий на туберкулоза, ревматизъм, артрит, хемороиди, херпес. Външно прясното растение ускорява заздравяването на рани, язви, екземи. Използва се само под контрол на лекар.
Внимание! Билката е отровна, да се използва вътрешно с повишено внимание, може да причини увреждане на бъбреците и маточно кървене. Тя не трябва да се използва от бременни жени. Растението съдържа аристолохиева киселина, за която има противоречиви доклади за нейната токсичност. Според един доклад аристолохиевата киселина стимулира кръвните клетки и ускорява заздравяването на рани, но също така е канцерогена и уврежда на бъбреците. Друг доклад се казва, че той е активен антитуморен агент, но е твърде токсичен за клинична употреба. Билката може да предизвика капилярни кръвоизливи по кожата и лигавиците, гадене, повръщане, хипотермия, колики, депримирана сърдечна дейност, затруднено дишане, диария, гърчове, кома. Поради токсичноста на билката, приемът й задължително да се извършва само под лекарски контрол.
