Сенегалска акация
Семейство. Мимозови
Разпространение. Вирее в тропична Африка, основно в Сахел, Судан, Чад, Мозамбик, Замбия, Нигерия и др. Култивиран е в Индия, Нигерия и Пакистан. Тя расте на песъчливи почви и изисква силна светлина, издържа на продължително засушаване.
Описание. Дървета или храсти, до 7 м височина (максимум 15 м), кората е жълто до кафяво и гладко при млади дървета, сиво до кафяво или черно при по-старите дървета, прилистниците често са видоизменени в бодли до 7 мм, по двойки или на групи. Дълбоко проникващи корени. Листата са линейни до елипсовидни, продълговати, 3.5 до 8 см, с 3-8 двойки. Цветовете са 5-10 cm дълги, на дръжки 0.7-2 cm дълги, чашката е с форма на камбана, бели до жълтеникави. Плодът е боб, шушулката права или леко извита, 7.5-18 cm дълга, 2,5 см широка, тънки, светло кафяво или сиво, семената са зеленикаво-кафяви.
Използваема част. След разрези по стъблото на сенегалската акация се отделя гумозен сок. Засъхналият гумозен сок се нарича Gummi arabicum (арабска гума). Представлява безцветни или жълтеникави сферични или с неправилна форма твърди късове с различни размери. Няма мирис, вкусът е слузест.
Химичен състав. Главната съставка е полизахарида арабин, киселини, и др.
Действие и приложение. Гума арабика се използва в продължение на най-малко 4000 години от местното население за получаване на храни, в хуманната и ветеринарната медицина, в различни занаяти и козметиката. Има омекчаващо, успокояващо, противокашлично и затягащо действие. Традиционно са я използвали за лечение на болка и възпаление, включително при кървене, респираторни инфекции и заболявания, които засягат вътрешните органи. В миналото, тя също са я използва за лечение на ниско кръвно налягане, хрема, простуда, кашлица, диария, дизентерия, отхрачващо, гонорея, кръвоизлив, болки в гърлото, коремен тиф, инфекция на пикочните пътища. Има антибактериални свойства, които помагат при пародонтална терапия. Използването и може да помогне за предотвратяване на заболяване на венците чрез унищожаване на вредните бактерии в устата. Външно при възпалени повърхности, като изгаряния, болки в зърната, рани. Използва се във фармацията като емулгатор и стабилизатор на емулсии и суспензии и като свързващо вещество при приготвяне на таблетки и пилюли, клей за покритие на таблетки. Използва се при изделия за диабетици и диетични продукти.
Не е токсична, въпреки това, някои хора са алергични към нея.
