христов трън, джигра, черно трънче
Семейство Зърникови - Rhamnaceae
Разпространение. Драката расте по скални и каменисти склонове, горски поляни предимно на варовит терен из цяла България докъм 600 м надморска височина. Смята се, че драката е растението, от което е изплетен венецът от тръни, положен върху главата на Иисус Христос, преди разпъването му на кръста. Оттам идва името "христов трън".
Описание. Драката е бодлив храст със силно разклонено от основата стъбло, стигащо на височина до 3 метра. Младите клонки са кестеняви, пухести. Листата са последователни, елиптични до яйцевидни, лъскави, 2–4 см дълги и 1,5–3 см широки , а прилистниците са превърнати в 2 твърди, къси закривени бодила. Листните дръжки са до 1 см дълги. Цветовете на драката са многобройни, жълто-зелени, двуполови, 3-4 mm широки, с 5-делна чашка, 5-листно венче, 5 тичинки и 2-3 стълбчета, сърбани в пазвени гроздовидни съцветия. Плодът е суха полусферична костилка, с хоризонтално дисковидно крило. Цъфти май-септември, а плодовете узряват от юли до октомври.
Използваема част. Плодовете на драката брани през втората половина на лятото до средата на есента (август-септември). Берат се с ръкавици, поради бодливостта на растението или като се очукват с пръчка. Изсушените плодове са със светлокафяв цвят, без миризма и с нагарчащ вкус. Срока на годност на билката е 3 години.
Химичен състав. Съдържат дъбилни вещества и флавоноловия гликозид рутин.
Действие. Драката има отхрачващо, спазмолитично, противовъзпалително, затягащо. В народната медицина се използува като отхрачващо средство, за успокояване на спастична кашлица, при магарешка кашлица и хронични бронхити. Използва се за лечение на високо кръвно налягане, диария, дизентерия, задух, нощно напикаване и др. Външно при някои кожни заболявания екземи, обриви и др.
Начин на употреба. 1 чаена лъжичка от плодовете се варят 5 минути в 250 мл вода, прецежда се и се пие наведнъж, подсладен с мед. Пие се три пъти дневно.
