обикновено бясно дърво, божика, вълча ягода, вълча жила, тилилей, диво лико, див лиляк, див пипер, лъжовна дафна, дафин
Семейство. Тимелееви - Thymelaeaceae
Разпространение. Обикновеното бясно дърво расте най- вече във влажните буковите гори, широколистни смесени гори и особено по периферията на гората, от 600 до 2000 метра надморска височина. Може да расте на варовити почви, предпочита слънчеви места, но може да расте и на полусянка.
Описание. Малък жилав листопаден храст със сива или жълтеникавосива кора, високо до 2 метра, с изправени или възходящи, слабо разклонени клонки, в долната си част безлистно. Листата са прости, последователни, целокрайни, заострени, продълговато обратно яйцевидни, голи, отгоре зелени, отдолу сиво-зелени, събрани по върховете на клонките, дълги 3–10 см, широки 1,5–2,5 см, с къса дръжка. Цветовете са розово-червени, единични или събрани по 2-5 в снопчета в пазвите на миналогодишните листа, приседнали, образуващи рехави класовидни съцветия, двуполови, тръбести. Околоцветникът е прост, венчевиден, 4-делен, с прилегнало ресничеста тръбица, дълга 6–8 мм, и с тъпи, яйцевидни разперени делчета, опадващ. Тичинките 8. Яйчникът горен, едногнезден, едносеменен, с късо стълбче и голямо кълбесто близалце. Плодът е костилков, яйцевиден до кълбовиден, яркочервен, гол. Цъфти през март - май, понякога цъфти повторно през есента, плодоноси през май - август. Всички части на растението са отровни.
Използваема част. Използва се кората от бясно дърво (Cortex Meserei). Събира се през февруари-март с ръкавици. При събиране дрогата може да предизвика силно възпаление на кожата, да не се пипат очите и устата. При вдишване на прах от дрогата се предизвиква раздразнение на лигавицата на носа, глътката и дихателните пътища. Събрания материал се суши в проветриви помещения или в сушилня при температура до 35°C. Съхранява се в сухи и проветриви помещения, отделно от неотровни дроги.
Рандеман. От 4 кг свежи кори се получава 1 кг сухи.
Химичен състав. Дитерпена дафнетоксин, кумарин, дафнин, мецерсин,етерично масло, гликозиди и др. Отровно!
Действие и приложение. Само външно при подагра, ревматизъм, ишиас, някои кожни болести, дископатия. Билката е била използвана в миналото за лечение на лениви язви и като очистително, но поради токсичния и характер, тя вече не се считат за безопасна.
Внимание! Всички части на растението са силно отровни! След контакт с кожата причинява тежки изгаряния, поява на мехури, които могат дори да доведат до некроза. Трябва незабавно да се измие кожата с 2% разтвор на калиев перманганат. При първите признаци на отравяне (парене в устата, болки в стомаха, гадене, повръщане и гърчове), трябва да се промие стомаха с активен въглен и веднага да се потърси лекарска помощ. Симптоми - силно изгаряне на устата, гърлото и хранопровода, повръщане, разстройство в дишането, конвулсии.
