Семейство Сложноцветни (Asteraceae)
Разпространение. Произхожда от Северна и Централна Европа, среща се по влажните горски и планински ливади. У нас диворастящ вид не се среща, отглежда се като декоративно растение. Не понася застояване на влага.
Описание. Арниката е многогодишна тревисто растение. Стъблото е изправено, просто или с няколко срещуположни разклонения, високо до 60 см, космато, развива се през втората година. Корена е месест, цилиндричен, с няколко глави, 30-60 см, с множество тънки коренчета, излизащи от долната му страна, кафяво – червен отвън, вътрешно белезникав, с доста дебела кора, расте косо в почвата. През първата година се развиват само розетните листа. Листата са порести, последователни, приосновните листа са големи, обратно яйцевидни до обратно ланцетни, дълги 6-17 см и широки 2-5 см, образуват розетка. Стъблените листа са седящи, продълговати и заоблени. Отгоре са гъсто покрити с жлезисти или къси прости власинки, а отдолу са голи и по-светли на цвят. Съцветието е кошничка с оранжево - жълти цветове, радиални и с езиче, дълго 18-30 мм и широко 4-8 мм. Периферните цветчета са женски, а вътрешните двуполови и тръбести. Плодовете са заострени, продълговати, дълги 6-9 мм, на върха с хвърчила. Цъфти през юни-юли, плодоносни през август-септември.
Използваема част. Цветните кошнички (Flores Arnicae) на арниката, брани през периода на цъфтеж в сухо време, след вдигане на сутрешната роса през юни-юли. Отрязват се без дръжки или с много малка част от тях (до 1 см). Сушат се в сушилня при температура до 40-50 градуса. Да не се смесва с невена и дивия слънчоглед, на които плодосемките са без хвърчилка. Сушат се на сянка на тънък пласт или в сушилня при тепература 40-50°C. Изсушеното растение е с жълт цвят, слаб аромат и горчив вкус. Съхраняват се в сухи, проветриви и тъмни помещения. Използват се и корените на растението които се събират есента.
Рандеман. От 5 кг свежи цветни кошнички се получават 1 кг сухи.
Химичен състав. Цветните кошнички съдържат етерично масло (състои от азулен и сесквитерпени, арницин, арнадиол и фернадиол), танин, слузести вещества, ензими, фенолкарбоксилни киселини и др.
Действие и приложение. Стимулира централната нервна система, предизвиква повръщане, кръвоспиращо, възбуждащо сърдечната дейност.
Отровно! Употребява се при маточни кръвоизливи, при трескави състояния, съпроводени с унесеност, високо кръвно, епилепсия, коклюш, бронхит, парези, атеросклероза, диабет, при гръдна жаба и сърдечна слабост. Външно – за компреси при травми, ревматизъм, хемороиди, циреи, за гаргара при зъбобол. Използва се за направата на хомеопатично лекарство.
За рани
Rp. Tinct. Arnicae 10.0
- Aq. destill. 20.0
- D.s. за налагане или промивка
Резорбтивно при контузии, изкълчване, кръвоизливи
- Rp.: Flor. Arnicae 30,0
- D.s.: Залива се с 200-300 гр. горещ оцет, разбърква се и топло се налага.
Или (според Unna):
- Rp.: Tinct. Arnicae 10
- Eucerini anhydrici 40
- M.f. Ungt. D.s.: външно за мазане (Ако няма Eucerini, може Lanolin)
