Семейство Кремови — Liliaceae
Разпространение. Момината сълза расте из храстите, широколистните гори в равнините и планините по сенчести места, до 1400 м надморска височина. Отглежда се често из градините на сенчесто място, там, където няма тревата, тя покрива мястото в гъст килим. Обича влажни и богати на хумус почви.
Описание. Момината сълза е многогодишно тревисто растение с пълзящо хоризонтално коренище. Размножава се по вегетативен път, чрез разделяне на коренището през есента или рано напролет. Цветоносното стъбло е до 40 см високо, тънко, неразклонено, безлистно. Листата са приосновни, обикновено 2, рядко 3, продълговато елипсовидни или елипсовидно ланцетни, до 20 см дълги и 4–8 см широки, към върха заострени, в основата стеснени и образуват дълги влагалища. Съцветието е връхно, гроздовидно, рехаво, с 6–15 листа. Цветовете са бели, звънчевидни, увиснали на къса дръжка, двуполови с приятна миризма. Има 6 листен околоцветник и 6 тичинки. Плодът е кълбовидна, месеста, червена многосеменна ягода. Цъфти април—юни.
Използваема част. Използуват се стръковете и листата на момината сълза.
Химичен състав. Във всички части на момината сълза се съдържа сърдечно действуващи гликозиди. Установени са около 20 гликозида, основният гликозид е конвалотоксин. В нея има следи от етерично масло, нишесте, захари, ябълчена и лимонена киселина, сапони, фарнезол, ликопин и др.
Действие и приложение. Някои вярват, че тя може да лекува всички болести. Съдържащите се в момината сълза гликозиди оказват характерно избирателно действие върху сърцето - усилват сърдечните съкращения, забавят сърдечната дейност, премахват неприятните усещания в областта на сърцето, нормализират кръвообращението, действа кръвоспиращо, успокояват нервната система, увеличават диурезата. Използва се при маточни кръвотечения, мигрена, главоболие, хистерия, за лечение на сърдечна недостатъчност в леки форми, нарушения на сърдечния ритъм, водянка, артериосклероза, нарушено кръвообращение, високо кръвно налягане, епилепсия, паралици, в леки случаи на базедова болест и захарен диабет.
Най-често се употребява тинктура от момина сълза по 10–15 капки 3 пъти дневно (под контрола на лекар!).
В народната медицина се употребява и запарка от 4–6 цвята и 250 мл вряща вода. След изстиване се пие по 1 супена лъжица 3 пъти дневно.
