Вечнозелен чимшир, чимшир, зеленика, зимзелен, шимшир, европейски чемшир
Семейство Чемширови - Buxaceae
Разпространение. Чемшира произхожда от Средиземноморието и Югозападна Азия, разпространен е в Югозападна Европа, Северна Африка, Западна Азия има около 50 разновидности. У нас се отглежда като декоративно растение почти в цялата страна, използва се много често за живи плетове и градинарски скулптори. Предпочита слънчево до полусенчести места и неутрална до варовита градинска почва, но вирее на повечето видове почви. Чемширът понася временно засушаване.
Описание. Чемшира е вечнозелен храст или малко дърво високо 2–5 м. Има вечнозелени листа от където идва и наименованието sempervirens. Младите клонки са четириръбести, влакнести. Листата са тъмнозелени и лъскави отгоре и светлозелени (жълто-зеленикави) и матови отдолу, приседнали или с къси дръжки, кожести, срещуположни, яйцевидни, елипсовидни или продълговати, целокрайни, по ръба подвити, имат неприятен аромат, дълги 1.5-3 см и широки 0.7-1.5 см. Съцветията са главички, разположени в пазвите на листата. Цветовете са еднополови, с прост жълтозелен околоцветник. Цъфти април-май, плодовете през юли. Плодът е кафява кутийка, разпукваща се на 3 дяла, с рогчета на върха.
Използваема част. Използват се листата на чимшира, брани по време на цъфтежа (юли-септември). Листата се берат, като се отрязват облистените връхни клонки. Навързват се и се сушат опънати на тел или сушилня при 40 градуса. .
Химичен състав. Съдържат алкалоиди, смоли, етерично масло, флавоноиди, витамин С, провитамин А, горчиви вещества, и др.
Действие и приложение. Чемшира има потогонно, жлъчегонно, слабително, дезинфекциращо, противотрескаво действие. Употребява се при жлъчна недостатъчност, подагра, епилепсия, ревматизъм, трескави състояния, настинка, грип, за пречистване на кръвта, нервни смущения, диабет, бавно заздравяващи инфектирани рани и др.
Начин на употреба. Използва се предимно външно под формата на отвара от стрити на прах сухи листа. 40 г листа се варят в 1 л вода, докато водата изври наполовина. С отварата се правят компреси, промивки, бани и др. Сварени листа във винен оцет в съотношение 1:10, за фрикции при падане на косата. Накиснати листа в ракия в съотношение 1:10, за разтривка при ревматизъм.
Внимание! Растението е токсично да не се приема в големи дози и само под контрола на лекар.
Симптомите на острото отравяне с чемшир: силни коликообразни болки, съпроводени с гадене, повръщане и диария. Силно главоболие със зрителни смущения, поява на хематурия. Забавена и аритмична сърдечна дейност, спадане на кръвното налягане. В началния стадни има възбудни явления, а по-късно потиенатост, апатия, сънливост. Опасността идва от парализа на сърдечната дейност, може да доведе до смърт вследствие на задушаване.
