Премини към основното съдържание

Бъз тревист - Sambucus ebulus L.

Бъз тревист - Sambucus ebulus L.

бъзак, бъзовина, бъзе, бъзей, бъзлян, бъзуняк, бъзвуняк, абуд, абъд, боз, див бъз, кучешки бъз, мастилница, ниско бъзе, тревист бъз

Семейство Бъзови - Caprifoliaceae

Разпространение. Среща се в цяла Европа, Северна Африка, Персия и др. Расте по пустеещи буренясали места, покрай пътища и селища, дерета, храсталаци, реки, потоци и като плевел в ниви и градини в цялата страна почти до 2000 метра надморска височина. Може да расте на слънце или в полусянка. Той предпочита влажна почва, обича глинеста почва. Медоносно растение.

Описание. Многогодишно тревисто растение с пълзящо коренище. Централния корен е силно развит, едър, дебел, а от неговата шийка косо излизат странични коренища. Корените са светло кафяви, отвътре са белезникави или светложълти, горчиви на вкус. Стъблото е едногодишно, изправено, в горната част разклонено, голо, набраздено, с бяла пореста сърцевина, високо до 2 м. Листата са срещуположни, нечифтоперести, с яйцевидни до яйцевидно ланцетни, съставени от 5-13 голи или окосмени листчета, остро напилени. Цветовете са събрани в щитовидни съцветия, събрани във връхна на стъблото имат неприятна миризма. Чашката е с 5 зъбци (рядко с 3-4). Венчето бяло, по рядко розово отвън, звънчевидно, широко 6–8 мм, 5-делно. Тичинките са 3 до 5, с пурпурни прашници. Яйчникът е долен, с приседнало близалце. Плодът е тъмносиня до черновиолетова сферична месеста ягода, с диаметър около 4-6 мм, с 3 продълговати кафяви костилчици, с блудкав, сладникав вкус и тежка миризма на бъз. Цъфти май-юли, плодоноси септември-октомври.

Използваема част. Използват се плодовете (Fructus Ebuli), коренът (Radix Ebuli) и цветовете (Flos Ebuli) на тревистия бъз. Използват се само добре узрелите плодове, когато са придобили характерното тъмносиньо обагряне, те не съдържат токсичния гликозид самбунигрин. Корените се събират след узряване на плодовете (октомври-ноември). Изкопаните корени се изчистват от надземните части и дребните коренчета и се измиват с вода. Нарязват се на късове по 8-10 см. и се оставят да се отцедят. Цветовете се събират юни-юли. Сушат се бързо в проветриви помещения или в сушилни при температура, не по-висока от 40-45°C. Съхранява се в сухи и проветриви помещения, настрана от немиризливи дроги.

Рандеман. От 3,5 кг свежи корени се получава 1 кг сухи, от 3,03 кг свежи плодчета се получава 1 кг сухи.

Химичен състав. Корените на билката съдържат горчиви вещества, сапонини, танини, сапонини; цветовете съдържат захароза (2,4%), инвертна захар, следи от етерично масло, цианогенен глюкозид, флавоноиди; плодовете съдържатантоциани, производни на цианидина, захари, етерично масло, горчиви вещества, багрино вещество (самбуцианин), дъбилни вещества, валерианова, ябълчена и винена киселина, пектин, витамин В1, B2, C. В костилките на зелените подове се съдържа цианогенният гликозид самбунигрин, който след узряване се разпада.

Действие и приложение. Тревистият бъз има тонизиращо, противовъзпалително, антиревматично, жлъчегонно, потогонно, диуретично, отхрачващо, слабително действие. Известен е от дълбока древност и е считан като едно от важните лекарствени растения. В народната медицина дрогата се използва като слабително, потогонно и диуретично средство. Билката се използва обикновено при лечението на чернодробни и бъбречни оплаквания, слабо сърце, анемии, изтощен организъм, при трудно уриниране и за изпотяване. Коренът направен на чай, се счита за един от най-добрите средства за защита за воднянка. При смесване с други билки, използвани за лечение на диабет, цистит. Външно се използват листата като се втриват върху кожата при ухапване от насекоми, при хемороиди, ревматизъм, поставен върху циреи имат лечебен ефект. Те могат да бъдат направени на лапа за лечение на отоци и контузии. Отвара от цветовете се употребява за изпотяване и при трудно уриниране. Приготвения от плодовете мармалад се използва против туберкулоза и хемороиди. Чай от листата на бъзака се използва срещу чревни колики (6-8 листа, ситно нарязани, се варят 10 минути в 300 г вода - пие се три пъти на ден преди ядене по 1 чаша. Димков, 1977 г). Водният екстракт от корените се използва външно за бани при гъбични заболявания и дерматит, причинен от ухапване от паяк. Счуканите свежи листа се използват в нашата народна медицина за налагане като средство против ухапване от змии, паяци, оси, комари и др.

Начин на употреба. Мармалад от сушени плодове: Плодовете се сваряват с 1:1 захар и 1 чаша вода. Взима се по половин до една чаена лъжичка сутрин на гладно.

Една-две чаени лъжички сухи цветове се заливат с 400 мл вряла вода и се запарват за около час. Запарката се прецежда и се пие по 1 кафена чашка 3-4 пъти на ден (да се внимава от предозиране).

В големи дози растението е отровно! Тревистия бъз трябва да се използва само по лекарски надзор, тъй като може да предизвика гадене и виене на свят. Известно е, че плодът причинява стомашни разстройства при някои хора. Да се използват само зрелите плодове на билката.

Пресечка - Cnicus benedictus L.

бенедиктински трън, кникус, камилски трън, свещен трън 

Семейство Сложноцветни - Asteraceae (Compositae) 

Разпространение. Расте по сухи тревисти места, пустеещи места, край пътища и селища, по Черноморското крайбрежие, Странджа, Източни и Средни Родопи, Югоизточна България и южната част на Струмската долина, до 1000 метра надморска височина. Може да расте само на слънце, предпочита суха или влажна почва, с рН 6,5-8,4. 

Лудо биле (беладона) - Atropa bella-donna - L.

бимбилик, мечкини уши, белладона, бясно биле, вълча череша, голямо биле, див тютюн, развалниче, разгнка, отровно биле, помамница, рибарско биле, старо биле, черна отрова, велебиле 

Семейство Картофови - Solanaceae 

Седмолист - Aegopodium Podagraria

благ бъз, дъглица, капливка, поганица 

Семейство Сенникоцветни - Apiaceae (Umbelliferae) 

Зареждане на продукти...