брешлен, брешлян, брушлен, брътвене, сарамашик, крушнел, бърчлен, бършлен, плюш
Семейство Бръшлянови - Araliaceae
Разпространение. Бръшляна се среща в Кавказ, Южните части на Русия, Средна и Южна Европа. У нас расте из широколистните и смесените гори, по-рядко и по скали из цялата страна докъм 1800 м надморска височина. Използва се като почвопокривно растение, за вертикално озеленяване на сгради, огради, беседки. Еднакво успешно расте на слънце, полу сянка и на плътна сянка (дълбоки гористи местности) . Обича плодородна и влажна почва, но понася и засушаване, както и градското замърсяване. Зимоустойчиво растение. Медоносно растение. Отровно!
Описание. Бръшляна е вечнозелен храст с пълзящи или катерливи стъбла (лиана), дълго до 30 м, вдървеняло, разклонено, с въздушни корени, служещи за закрепване. Листата са презимуващи, с дръжки, последователни, голи, лъскави, кожести, дълги 3–15 см, по цветоносните клонки яйцевидни или елипсовидни, а по вегетативните стъбла 3–5-делни с триъгълни целокрайни дялове, отгоре тъмно зелени, отдолу по-светли. Цветовете са малки, зеленикавожълти или жълтеникави, хермафродитни, събрани в сенниковидни съцветия, разположени по върховете на клопките, чашката е 5-лиснтна, 5 венчета дълги 3–5 мм, 5 тичинки. Яйчникът е почти долен, с 5-10 гнезда и 1 стълбче, разширено при основата си. Плодовете са кълбовидни, отначало зелени, а при узряване тъмновиолетови или черни, 8-10 мм в диаметър, сочни, лъскави, с по 3–5 закръглени тристенни семена. Цъфти през август-септември, плодоноси през август – септември, като плодовете узряват на следващата пролет.
Използваема част. Използуват се листата (Folia Hederae helicis), които се берат по време на цъфтежа. Събират се напълно развилите се и здрави листа. Суши се в проветриви помещения или сушилня при температура до 40°C. Дрогата има слаба балсамична миризма, а вкусът - горчив, тръпчив. Съхранява се в сухи и проветриви помещения, в които няма пряка слънчева светлина.
Рандеман. От 4 кг свежи листа се получава 1 кг сухи.
Химичен състав. Сапонини, флавоноловия гликозид рутин, хлорогенова и кафена киселина, каротин, дъбилни вещества, смоли, пектин, витамин Е, еметин и др.
Действие и приложение. Бръшлянът има противовъзпалително, противокашлично, пикочогонно действие. Използва се при бронхит, магарешка кашлица, при чернодробно-жлъчни заболявания, жълтеница, възпаление на далака, ревматизъм и подагра. Външното се прилага при кожни обриви, подуване на тъканите, болезнени стави, мазоли, гнойни рани, брадавици, полипи, рани от изгорено, промивка на влагалището при бяло течение, изгаряния, при пърхот и косопад.
Начин на употреба. Прави се студен извлек, като 1/2 чаена лъжичка ситно нарязани листа се заливат с 200 мл студена вода и се оставят да киснат 8 часа. След като се прецеди се изпива на 3 пъти през деня. Употребата трябва да бъде контролирана от лекар.
Външно: Една супена лъжица листа се сваряват в 400 мл вода за 10 минути. След като изстине, прецежда се и се правят лапи.
