обикновена боровинка, брусница, черни диви череши, черника, бориче, боровица, крещяло, борика
Семейство Пиренови - Ericaceae
Разпространение. Среща се в цяла Европа. Черната боровинка се среща в средно високите планини в интервала от 1500 до 2000 м надморска височина, а в Рила и Пирин достига до 2200 м надморка височина. В някои случаи в Рила и Родопите боровинковите находища се формират в съобществата на белия бор, бялата мура и смърча. Почвите могат да са плитки или дълбоки, тъмноцветни горски или кафяви горски, без или с ерозия, с много или с по-малко органично вещество, но почти винаги кисели. Тя може да расте в полу-сянка или на слънце, предпочита влажна почва, може да понася силни ветрове, но не и морските. Медоносно растение.
Описание. Черната боровинка е силно разклонен храст, достигаш до 50 см височина. Стъблата са тънки, ръбести, зелени. Има хоризонтален дървесен корен. Листата са с къси дръжки, почти приседнали, голи, ситно назъбени, дълги 10-28 мм, светло зелени, яйцевидни или елипсовидни. Цветовете са разположени в пазвите на листата единично, те са хермафродитни и се опрашват от насекоми. Имат 5-делна плитка чашка, 4-5 гнезден долен яйчник; венчето звънчевидно-кълбесто, сраснало, е 4-5 делно, зеленикаворозово; тичинките са 8-10. Плодът е синкавочерна сферична сочна ягода, със сивосинкав налеп по повърхността, с множество семена, с тъмночервена месеста част. Има сладко-киксел и леко стипчив вкус, сокът е тъмно червен на цвят. Цъфти през май-юли, плодоноси през август-септември.
Използваема част. Листата (Folia Myrtilli) брани по време на цъфтежа (юли-август), когато са напълно развити, но преди пожълтяването им. Сушат се на сянка в проветриви помещения, като се разстилат натънък пласт или в сушилни при температура до 45°C. Използват се и зрелите плодове (Fructus Myrtilli), когато те са напълно узрели, но не презрели. Набраните плодчета се поставят в щайги или кошници за да не се смачкат или запарят. Не трябва да се смесват със синята боровинка (Vaccinium uliginosum L.) листата на която са съвсем целокрайни, а плодчетата и са много по-едри и съдържат зеленикав, а не червено-виолетов сок. Отначало се сушат на открито на слънце, като се разстилат на тънък пласт. След като се изпари по-голяма част от влагата, се доизсушават в сушилни при температура до 60-70°C. Добре изсушените плодчета не трябва да имат влажност повече от 16%, но да не се допуска пресушаване.
Рандеман. От 6 кг свежи листа се получава 1 кг сухи, а от 7 кг свежи плодчета се получава 1 кг сухи.
Химичен състав. Зърната на боровинката съдържат до 6% захар, 0,6% пектин, танини, провитамин А, витамини от група B, C, PP, антоциани, магнезий, желязо, органични киселини (лимонена, ябълчна, млечна, хининова, янтарна), гликозид и др. Листата съдържат гликозиди, арбутин, провитамин А, витамин C, катехинови танини, високо съдържание на манган и др.
Действие и приложение. Действа запичащо, понижава съдържанието на захар в организма, антисептично, противовъзпалително. Изсушени листа от боровинки се използват при лечението на различни оплаквания: при камъни в бъбреците, диуретично, тонизиращо и антисептично средство за пикочните пътища. Също така като лек за диабет и за превенция. Отвара от листа или кора се прилага локално за лечение на язви и язви на устата, гаргара при зъбобол и гърлобол, както и при лош дъх в устата. В народната медицина се използва при стомашни болки, подагра, ревматизъм. Пресните плодове имат леко слабително действие, когато се използват сушени имат запичащо действие и обикновено се използва за лечение на диария. Кожата на плодовете съдържа антоцианин и е специфично при лечението на “кокоша” слепота и отслабено зрение, спомага за разширяване на кръвоносните съдове и това го прави ценно лечение за разширени вени, хемороиди, укрепва съединителната тъкан, използва се при гингивит. Външно се използва при възпаление на устната кухина и гърлото.
Начин на употреба. Две супени лъжици от листата се заливат с 500гр. вряла вода и киснат 2 часа.
Четири чаени лъжички плодчета се заливат с две чаени чаши вряла вода и оставят да престоят 2 часа. След това запарката се прецежда и се изпива за 1 ден преди ядене.
Външно за плакнене на устната кухина и гаргара. Гъста отвара от плодчета (100 г на 0,5 г вода) се оставя да изври до 300 г и след изстиване се прилага за плакнене на устната кухина и гаргара. Може да се използва и за компреси при кожни увреждания, лишеи, като се сменя на всеки 4-5 часа.
При диария
Rp.
Fruct. Myrtilli 100.0
D.S. По 2 чаени лъжички в 300 г студен извлек (8 часа кисне и се прецежда) пие се за един ден.
Антидиабетично ( Wittlich):
Rp.:
Fol. Myrtilli concis (боровинкови листа)
Fol. Rubi fruticosi concis (листа къпина)
Fol. Urticae (листа от коприва)
Hb. Galegae (стръкове жаблек)
Cort. Fruct. Phaseoli . . . aa 20 (бобови шушулки)
C.m.f. species.
D.s.: по 1/2 супена лъжица за чаша запарка на ден.
