Тела еволюирали за живот в океана
Списание „Cell“, съобщава за нов вид адаптация на група хора, живеещи в океана в Югоизточна Азия. Племето Bajau или " номадите на океана" се занимава с гмуркане от хиляди години. Те се срещат разпръснати в общности в Индонезия, Малайзия и Филипините и живеят в наколни къщи в крайбрежните води. Те са известни със своите изключителни способности да задържат дъха си.
Тяхното съществуване зависи най-вече от храната, която събират чрез свободно гмуркане. Имат изключителни способности да се гмуркат на дълбочини над 70 м само с тежести и чифт дървени очила и прекарват 60% от работното си ежедневие под вода. Проучването показва, че те имат някои физически и генетични адаптации, които да им помогнат да направят тези невероятни постижения.
Постоянното гмуркане е довело увеличаване на размера на далака (слезката), осигурявайки кислороден резервоар при гмуркане. Когато хората се гмуркат във водата, те реагират с така наречения гмуркащ рефлекс: сърдечната честота се забавя и кръвоносните съдове се свиват, а също така и далака. Уголеменият им далак изглежда функционира като по-голям резервоар на червени кръвни клетки. По време на гмуркане далака се свива и изтласква тези допълнителни червени кръвни клетки и те започват да циркулиращата кръв, като увеличава възможноста да пренасят кислород.
Д-р Илардо сканира племето Bajau и след това навлиза на около 25 километра във вътрешността и сканира фермери от село Салуан. Когато сравнява резултатите от сканирането от двете села, тя открива ясна разлика. Bajau са имали с около 50% по-големи далаци от тези на фермерите.
Само някои Bajau се гмурат по цял ден. Други са учители, търговци и никога не са се гмурнали. Но те също са имали големи далаци, открила д-р Илардо. Вероятно те се раждат по този начин благодарение на техните гени.
Тя взима ДНК материал ги сравнява с хора от съседните страни, като Нова Гвинея и Китай и установява, че един вариант на ген, наречен PDE10A, влияе върху размера на далаците в Bajau. Хората с едно копие на мутиралия ген са имали по-големи далаци от тези, които са нямали нито един. Хора с две копия са имали още по-големи далаци.
Резултатите показват, че те са претърпели уникални адаптации, свързани с размера на далака, която изглежда им осигурява функционална адаптация към условията на остра хипоксия (недостигът на кислород), която е характерна за гмуркането.
Авторите на проучването предполагат, че разбирането на тази адаптация може да помогне за изследванията върху лечението на хипоксия.
Това не е първият случай, в който са открити примери за продължаваща човешка еволюция сред определени групи хора.
Например, повечето етнически тибетци имат мутация, която обикновено не се среща в етнически китайски народи, която произвежда повече червени кръвни клетки, за да компенсира намалените нива на кислород във въздуха на големи височини.