Китай започва разследване на първите в света генно редактирани бебета
Пекин е разпоредил разследване на твърдения на китайския учен Хе Джанкуей от Южния научно-технологичен институт в Шънджън (Southern University of Science and Technology), че е създал първите в света генетично редактирани бебета. Редакцията е направена за да бъде предотвратена възможността от бъдещото им заразяване с ХИВ (СПИН). Съобщението е направено във видеоклип, публикуван в YouTube.
Той казва, че бебетата, известни като "Лулу" и "Нана", въпреки че това не са истинските им имена, са родени чрез чрез ин витро оплождане, но е използвана яйцеклетка, която е специално модифицирана, преди да бъде поставена в утробата. Изследванията показват, че едното момиченце има две копия на променения ген, а другото само едно, като няма данни да са увредени други гени. Китайският учен казва, че първо е тествал метода с мишки, маймуни и човешки ембриони в лаборатория.
Китайският държавен комитет по здравеопазване и семейно планиране е разпоредила "незабавно разследване" на случая, съобщи китайската информационна агенция Xinhua, цитирайки изявление на уебсайта на NHC. Властите в Шънджън, в който се намира лабораторията и университета, също започнаха разследване.
Твърденията идват пред конференцията на световните експерти в Хонг Конг тази седмица, като се очаква той да говори в сряда и четвъртък.
Не съществува независимо потвърждение на твърденията на Хе Джанкуей. Статия за разработката му не е публикувана в научно списание, за да може методът да бъде проверен от специалисти.
Повече от 100 учени са подписали петиция, призоваваща за по-голям надзор върху експериментите за редактиране на гени.
От няколко години съществува сравнително лесен метод за редактиране на гени - КРИСПР-кас9. Той се използва отскоро върху възрастни хора за лечение на фатални болести. Редактирането на яйцеклетки, сперматозоиди или ембриони е различно от редактирането при възрастни, защото прави постоянни промените в ДНК и те могат да да се предават на бъдещите поколения и в крайна сметка биха могли да засегнат целия генофонд. Рисковете са неизвестни, а водещите учени призовават за мораториум върху използването му.