Премини към основното съдържание

Израелски учени създадоха първия по рода си човешки бъбрек в лаборатория

Изследователи от медицинския център „Шиба“ в Тел Хашомер и университета в Тел Авив за първи път в света отгледаха компоненти на човешки фетален бъбрек от тъканни стволови клетки. Бъбрекът е растел и се е развивал паралелно с това, което се случва в утробата – както по отношение на продължителността, така и на процесите – като по този начин позволява на изследователите да видят развитието на органа в реално време, да изолират гени, които водят до вродени дефекти, да разработват иновативни лечения в областта на регенеративната медицина и да тестват токсичността на лекарствата по време на бременност върху фетални бъбреци.

Бъбрекът е растял и се е развивал в продължение на много месеци и е претърпял процеси, подобни на тези по време на бременност, което прави възможно разработването на иновативни лечения в областта на регенеративната медицина, тестването на токсичността на лекарства по време на бременност върху фетални бъбреци и хвърлянето на нова светлина върху вродените дефекти. 

Новаторското проучване е ръководено от проф. Бенджамин Декел, световноизвестен нефролог и изследовател, директор на отделението по детска нефрология и Института за изследване на стволови клетки в Детската болница „Сафра“ в Медицински център „Шеба“ и директор на Центъра за регенеративна медицина „Сагол“ в Университета в Тел Авив. В проучването участвали и докторантът д-р Майкъл Наместанников, завършил специалност „Лекар-учен“ в Медицинския факултет на Университета в Тел Авив, и д-р Оснат Коен-Зонтаг, научен сътрудник в Медицински център „Шеба“.

Възможността за отглеждане на фетален бъбрек за период от време, равен на времето, през което бъбрекът расте по време на бременност, може да хвърли нова светлина върху биологичните процеси като цяло и по-специално върху процесите, които водят до бъбречни заболявания“, казва проф. Декел. „Днес, за да се изследва този или онзи вроден дефект, се използват мишки: те променят този или онзи ген и наблюдават развитието. Но в крайна сметка това е мишка, а не човек. Очевидно е, че не можем да си играем с гените на плода на бременните. От друга страна, няма проблем да се изследва органоид на бъбрек в лаборатория, особено ако сигналните пътища за развитие са идентични с оригиналните, както е установено в технологията, която разработихме. И наистина, когато селективно блокирахме определен сигнален път, видяхме как от другата страна това води до вроден дефект. Всъщност можем да видим на живо как проблем с развитието води до бъбречно заболяване, което наблюдаваме в клиниката, което ще даде възможност за разработване на иновативни лечения.“
 
"Фактът, че можем да отглеждаме стволови клетки от бъбречна тъкан извън тялото отваря вратата към регенеративната медицина, тоест трансплантация на бъбречна тъкан, отгледана в лаборатория, на пациенти или алтернативно използване на сигналите, които органоидът отделя, за възстановяване или подмладяване на увреден бъбрек", каза проф. Декел.
Зареждане на продукти...

Учени от King's College London откриха, че експериментално лекарство, първоначално разработвано за лечение на травми на гръбначния стълб, може успешно да възстановява ДНК повреди и да намалява възпалението в мозъка при болестта на Алцхаймер.

Лекарството, известно като KCL-286, даде окуражаващи резултати в миши модел на болестта на Алцхаймер. За разлика от леченията, които се фокусират предимно върху натрупването на токсични протеини в мозъка, този подход е насочен към допълнителни процеси, които могат да започнат много преди болестта да достигне напредналия си стадий.

Изненадващо мащабно двегодишно клинично проучване, публикувано в научните издания, установи, че масово приеманите добавки с рибено масло успешно доставят Омега-3 киселини до мозъка, но не подобряват паметта и не предпазват от свиване на мозъка, свързано

Учени от Университета в Бон постигнаха нов успех в регенеративната медицина, като успяха да превърнат кръвни клетки от 80-годишен донор в невронни стволови клетки, чиято молекулярна възраст съответства на човек под 20 години.

На годишния конгрес на Европейското общество по медицинска онкология (ESMO) бяха публикувани официалните данни от фаза 3 на клиничното проучване на иновативната иРНК ракова ваксина intismeran.