Обикновен гингер, магарешки бодил, камилски бодил, бодил, главест трън, магарешки трън, раков бодил
Семейство Сложноцветни - Asteraceae (Compositae)
Разпространение. Растението е масово разпространено в умерения пояс. Расте по сухи тревисти и буренливи места, край пътища, огради и сгради, a понякога и като плевел в посевите, предимно в низините и предпланините из цялата страна, докъм 1400 метра надморска височина. Предпочита суха или влажна добре дренирана почва, може да расте в хранително бедна почва. Расте на слънце или в полусянка.
Описание. Двугодишно силно бодливо тревисто растение с изправено стъбло, високо до 3 м, право, в горната част разклонено, почти до върха, влакнесто, с 2–3 широки надлъжни крила, с многобройни, жълти, игловидни бодли, дълги 2-5 мм. Корена е силно разклонен, вретеновиден. Приосновните листата са елиптични, стъблените продълговато яйцевидни или линейно ланцетни, последователни, приседнали, дълги до 35 см, широки до 20 см, заострени, към основата си стеснени, изрязано назъбени, по края с жълти бодли. Кошничките големи, единични, сферични, многоцветни, 5–6 см в диаметър, по върховете на стъблото и разклоненията. Обвивните листчета на върха са шиловидно стеснени, дълги до 25 мм и завършват с остри жълтеникави бодли. Цветното легло е месесто, покрито с вдлъбнатини, назъбени по краищата. Цветове са тръбести, пурпурни, бледо виолетови или розови, дълги 14–25 мм, двуполови, с дълбоко 5-делно венче, 5 тичинки. Чашката липсва, а вместо нея има множество власинки. Тичинките са 5, със сраснали стреловидни прашници, без израстъци при основата. Плодовете са обратно яйцевидни, слабо четириръбести, дълги 4–5 мм, сиво-черни, голи, на върха с хвърчилка с многобройни жълтеникави власинки, сраснали в основата, дълга 7–9 мм. Цъфти от юни-септември, плодоноси август-октомври.
Използваема част. Използват надземната част с цветните кошнички, листата, връхните стъблени части (Herba Onopordonis acanthii, Herba Onopordi), листата (Folium Onopordi) и плодът (Fructus Onopordi), цвят (Flos Onopordi). Отрязват се връхните цъфтящи части на 20-25 см от върха, като се обират и здравите листа от неотрязаните части на растението. Цветните кошнички и листата се събират по време на цъфтежа. Избира се сухо, по възможност слънчево време за бране. Да се се събират необлистени стъбла и прецъфтели кошнички. Събрания материал се суши в проветриви помещения или в сушилня при температура не по-висока от 50°C, като първоначално тя е 35°C и се повишава постепенно. Съхраняват се в сухи и проветриви помещения без достъп на пряка слънчева светлина.
Рандеман. От 4-5 кг свежи стръкове се получава 1 кг сухи, от 5 кг свежи цветове се получава 1 кг сухи.
Химичен състав. Листата съдържат сапонини, сесквитерпеновият лактон аркциопикрин и незначително количество алкалоиди. Семената съдържат до 35% тлъсто масло.
Действие и приложение. Има пикочогонно, кардиотонично, кръвоспиращо и противомикробно действие. В малки дози възбужда, а в по-големи действува угнетяващо върху централната нервна система. Използва се като общо тонизиращо и ободряващо средство, (в малки дози) при хипотония, леки форми на сърдечна слабост, хемороиди, кашлица, задух, като диуретик - при заболявания на пикочния мехур, заболявания на жлъчката, подагра. Билката се използва в някои патентовани лекарства за сърце. За външна употреба понякога се използва при кожни обриви, сърбежи, за лечение на циреи. Сокът на растението се използва с добър ефект при лечението на рак, язви, скрофулоза.
Начин на употреба. 2 супени лъжици на ситно счукана дрога се вари 10 минути в 500 мл вода, след това се оставя да изстине и се прецежда. Доза за един ден.
По чаена лъжичка сок 3 пъти на ден.
