Back to top

Какво е хомеопатията

Хомеопатия: 

Преди повече от 200 години германският лекар Самюел Ханеман оповестява своята нова медицинска система, която нарекъл хомеопатия. Хомеопатията се базира на откритието, наричано закон на подобието. Този закон може да се формулира, че веществото, което причинява болест, може и да я излекува. Ханеман решава да експериментира с хинина и открил, че ако здрав човек приема хинин, веществото предизвиква симптоми, подобни на тези на маларията. Ханеман съобразява, че една субстанция, която предизвиква определени симптоми при здрав човек, лекува същите симптоми при болен. Така възниква идеята за подобието в цялостната наука. На този нов вид лечение той дава название хомеопатия. Като термина има гръцки корени homoios което ознамчава подобен и pathos, който означава страдание.

Ханеман разглежда болестта като процес, който засяга пациента в неговата цялост и за това лекарствата трябва да се прилагат в малки нетоксични дози и да са насочени към лекуване на пациента, а не само на конкретната болест. Лекарството трябва да стимулира възстановителните и оздравителните процеси в организма, по този начин болестта се излекува по естествен начин. В хомеопатията показанията за лекарствата не са болестните диагнози и състояния, а хомеопатичните показания са просто различните ефекти и симптоми които са били предизвикани, а също така и излекувани от лекарството. Хомеопатът трябва да може да свърже уникалните и специфични индикации за дадено лекарство с индикациите, които са налице у болния.

Тъй като различните хора реагират на една и съща болест по различен начин, хомеопата подхожда към пациентите холистично (цялостно). Той разглежда физическото емоционалното и психическото състояние на дадения човек, защото симптомите са свързани по между си. Например при болните от асма, симптомите на болестта са едни и същи. Но всеки пациент освен симптомите тясно свързани с болестта има много други симптоми, които се различават. При едни пациенти проблемите могат да се влошават нощем, а при други през деня, едни пациенти може да има желание за поемане на течности при други да няма жажда. Някои получават облекчение при излизане на открито, а при други няма такова облекчение, състоянието им даже може и да се влошава. Едни са раздразнителни, други депресирани и т.н. В хомеопатията всичките тези симптоми, взети заедно, са симптомите на пациента. Симптомите на пациента са ключът към хомеопатичното лекарство, от което се нуждае отделния човек. И за това всеки един от симптомите е важен.

Както болестта повлиява целия организъм, така и лекарствата повлияват цялостно на организма, а не само на отделен негов орган. За това, за да се получи добър резултат, лекарството, което се предписва на болния, трябва да бъде предписано за болния човек (въз основа на неговите цялостни симптоми), а не за конкретната болест. И когато са определени правилно симптомите на пациента, въз основа на основния принцип подобното се лекува с подобно, се изписва лекарство което предизвиква симптоми подобни на тези на болния като цяло. По този начин се помага на организма да се излекува по естествен начин.

В медицината има две теории; алопатия — за максимални дози, и хомеопатия — за малки дози.

Всички лекарства, които се приготвят чрез потенциране, имат за първоизточник разтвор с определена химическа концентрация.

Преди повече от 200 години германският лекар Самюел Ханеман оповестява своята нова медицинска система, която нарекъл хомеопатия. Хомеопатията се базира на откритието, наричано закон на подобието.