Back to top

Върба, бяла - Salix alba L.

Билков каталог: 
В

сребриста върба, сребролистна върба, сребърна върба,

Семейство Върбови - Salicaceae

Разпространение. Расте край реките и езерата, по влажни и блатисти места, храсталаци в цялата страна до 1000 м надморска височина, еденични дървета се срещат до 1700 м надморска височина. Не може да расте на сянка. Среща в Европа, Западна и централна Азия, пренесена от заселниците в САЩ. Православните християни отбелязват Цветница, наричана още Връбница, като над портите на всяка къща се закачват венчета от върбови клонки, които предпазват от зло и носят плодородие. Осветените върбови клонки се отнасят в домовете за здраве. В Атина имало древен обичай жреците на Асклепий (Ескулап) да поставите върбови клонки в леглата на безплодни жени.

Описание. Бяла върба е храст или широколистно дърво, с широка и неправилна корона, високо до 25–30 м. Расте бързо и живее до 100 години. Има голям централен корен и силно развити гъсти странични корени. Кората е тъмносива или кафява, дълбоко и косо напукана. Отвътре кората е жълтеникавокафява, с едровлакнест лом. Клоните са хоризонтални или леко повдигнати, дебели, криви, крехки, лъскави. Младите клонки на върха със сребристи власинки, по-късно голи, кафяви или жълтеникави, жилави и малко увиснали. Листата са последователни, ланцетни, дълго заострени, отгоре зелени, отдолу по-светли, покрити от двете страни или само отдолу със сребристи власинки, по ръба ситно назъбени, дълги 4–12 см, широки 1-2 см. Прилистниците са ланцетни, жлезисти, рано опадащи. Дръжките на листата са до 1 см дълги, на върха с 1–2 жлези. Бялата върба е двудомно растение (мъжките и женските реси се намират на различни дървета). Цветовете са събрани в ресовидни съцветия, развиват се заедно с листата и без околоцветник. Мъжки реси са жълти, цилиндрични, с бяла влакнеста ос, дълги до 7 см и дебели до 1 см, с две свободни тичинки, два пъти по-дълги от прицветниците. Женските реси са зеленикави, цилиндрични, дълги до 5 см и дебели — до 0,5 см, яйчника е приседнал или с къса дръжка, гол. Издават приятна миризма и имат сладък сок. Плодът е малка, приседнала, многосеменна кутийка, дълга до 5 мм. Семената на върбата са малки, кафеникави, продълговато-яйцевидни, гладки, с хвърчилка от бели копринени власинки при основата. Когато узреят, кутийката се разпуква и семената се разпръскват от вятъра. Цъфти през март – май, едновременно с разлистването, плодоноси през май - юни.

Използваема част. Използуват се корите (Cortex Salicis), събрани през пролетта (април – юни) от 2 или 3 годишни клони, както и листата, брани когато са добре развити. Суши се на слънце, в проветриви помещения или в сушилня, при температура, не по-висока от 45°C. Да не се суши върху рамки с телени дъна. Съхранява се в сухи и проветриви помещения.

Рандеман. От 5 кг свежи кори се получава 1 кг сухи.

Химичен състав. Корите съдържат салицин (5 до 7%) който се разлага в човешкото тяло на салицилова киселина (предшественик на аспирин), дъбилни вещества, оксалати, флавоноиди, смолисти вещества и др. В листата салицин, танин.

Действие и приложение. Температуропонижаващо, кръвоспиращо, противоревматично, обезболяващо, потогонно действие. Използва се за облекчение на болки в ставите. Кората се употребява при ревматизъм, артрит, подагра, диспепсия, фебрилни заболявания, невралгия и главоболие, за лечение на глисти, хронична дизентерия и диария, плеврит (в миналото и малария), болкоуспокояващ и антипирептик, възпаление на пикочния мехур, обилна менструация, кожни обриви. Листата се използват вътрешно за лечение на леки фебрилни заболявания и колики. Инфузия на листата има успокояващ ефект и е полезно в лечението на безсъние. Външно за компреси при рани, екземи, циреи, мазоли, против потене на краката, за гаргара пи възпаление на лигавицата на устната кухина, пародонтоза, стоматит, ангина, възпалени венци и др. Вани с отвара от кора се препоръчва за разширени вени.

Начин на употреба. Използува се извлек, 1 чаена лъжичка ситно нарязана кора от върба се накисва в 500 мл студена вода. След като престои 8 часа се прецежда. След прецеждане течността се изпива за 1 ден.

Външно се използва по-концентрирана отвара от кората.

Отвара за жабурене. Една супена лъжица ситно нарязани кори от върба се заливат с 200 мл кипяща вода. Кисне 15-20 минути и се прецежда. Устата се жабури 3 пъти на ден.

Внимание! Някои хора могат да получат разтройство, не се препоръчват при бременни и кърмачки. Възможно е стомашно-чревно кървене както и увреждане на бъбреците. Да се избягва едновременното приложение с други лекарства от рода на аспирина. Противопоказана е при пациенти с язва. Не се препоръчва да се използва от деца под 12 години, поради съдържанието на салицилати (риск от синдром на Рей). Не трябва да се дава на хора, които са свръхчувствителни към аспирина.

Помнете, че използването на билки трябва да става винаги след консултация със специалист.

версин, върбика, железник, лечебна върбинка, върбена, вербенка, противиче, спореш, спореж

Семейство Върбинкови Verbenaceae

нощница, заран-вечер, клека-оту, нощна фиалка, обикновен вечерник

Семейство Кръстоцветни - Brassicaceae (Cruciferae)

блатен трилистник, горчивче, воден трилистник, трилистно горчивче, трилистник, горчива детелина, богородична лъжичка, горчива трева, бяла трева

сребриста върба, сребролистна върба, сребърна върба,

Семейство Върбови - Salicaceae