Back to top

Розмарин (Rosmarinus officinalis L.)

Билков каталог: 
Р

Семейство Устноцветни – Lamiaceae (Labiatae)

Разпространение. Родината на розмарина е районът на Средиземноморието, расте в сухи, песъчливи, средно глинести или скалисти почви, обича климат, характеризиращ се с топло лято и меки и сухи зими. Розмарина се нуждае от поне 6 часа на слънце всеки ден, не понася кисела и преовлажнена почва. Името идва от латинското име „Rosemary“, което означава „морска роса“ или "любители на морето" У нас се отглежда предимно като декоративно растение.

Описание. Розмарина е вечнозелен храст, достигащ до 1.5 м височина, силно разклонен. Листата са линейно игловидни, срещуположни, 1,5 до 4 см дълги, приседнали, кожести, със завит от долната страна ръб, отгоре тъмнозелени и лъскави, отдолу бяловлакнести, главната жила е силно изпъкнала. Има остър аромат, донякъде напомня на бор. Цветовете са виолетови, бледосини и рядко бели, събрани в по няколко по върховете на клонките, те са хермафродит (има и мъжки и женски органи). Тичинките са само 2. Плодът при узряване се разпада на 4 кафяви орехчета.

Използваема част. Изолзуват се листата и младите облистени клонки, събрани по време на цъфтежа (цъфти от май до юли).

Химичен състав. Съдържа етерично масло (съдържа борнеол, борнеолов ацетат, камфен, цинеол, естери, пинен, специален камфор), горчиви вещества, танини, смола, тритерпеновите киселини, полифенолната розмаринова киселина, флавоноиди и др.

Действие и приложение. В древноста са използвали розмарина за засилване на паметта. Той има антндиарично, обезболяващо, противовъзпалително, жлъчегонно действие. Водните екстрати подтискат вирусите на грипа и херпеса. Листата и младите стръкове на розмарина се прилагат при стомашно-чревни разстройства, епилепсия, задух, като освежително питие при отпадналост и преумора, депресия, изпотяване, при възпаление и застой в жлъчните пътища, газове, регулиране на менструацията, воднянка, настинки, нервни заболявания и др. Външно се използва при лечение на косопад, за гаргара при гърлобол, промивки при бяло течение, маслото се втрива при главоболие използва се в аромотерапията, при натъртване, изкълчване, на рани и др. Може да бъде приложено и при ревматизъм.

Начин на употреба. От листата и младите стръкове се приготвя запарка, като 1 супена лъжица от билката се залива с 250 мл вряща вода. След като изстине, запарката се прецежда и се изпива за 1 ден.

Използва се и спиртен извлек за мазане на болните стави при ревматизъм.

Вниманеи! Не трябва да се приема от бременни жени, тъй като може да предизвика аборт. В големи дози има токсичен ефект.

Помнете, че използването на билки трябва да става винаги след консултация със специалист.

Реманията достига на височина до 30 см. Корените й са дебели, с жълтеникаво-кафява кора, във формата на вретено, от 8 до 24 см дълги, с жълто-бяла дървесна тъкан, има слаб мирис и леко сладък и горчив вкус. Листата й са големи и лепкави, с къси дръжки, най-вече на нивото на земята, розетковидено разположени около стъблото, оцветени са в по-светло зелено като горната им повърхност е релефна и с тъмни на цвят листни вени, ръбът е назъбен. Цветовете са с тръбовидна форма и оцветени в различни нюанси от жълто до тъмно червено (бордо). Те са хермафродитни, опрашват се от насекоми. Плодовете представляват малки топчета. Цъфтят от април до юни, а семената узряват от май до юли. 
 

морач, див копър, зимен копър, аптекарски копър, влашки копър, мерач, манотър, сминд, феникъл

Семейство. Сенникоцветни - Apiaceae (Umbelliferae)

Бетоника, лечебен ранилист, рани-лист, рошовина, хайдушка билка, червен вятър

Семейство Устноцветни - Lamiaceae (Labiatae)

Семейство Устноцветни – Lamiaceae (Labiatae)