Back to top

Резене Foeniculum vulgare - Mill. (F. officinale AAL.)

Билков каталог: 
Р

морач, див копър, зимен копър, аптекарски копър, влашки копър, мерач, манотър, сминд, феникъл

Семейство. Сенникоцветни - Apiaceae (Umbelliferae)

Разпространение. Родената на резенето е Средиземноморието. Културно растение, но рядко се среща и като подивяло растение в Средна северна и Североизточна България, Тракийската низина и Родопите докъм 1000 м надморска височина. Отглежда се като етерично маслодайно. Расте на всички почви, но предпочита дренирани, сухи или влажни почви. Среща се най-често в сухи каменисти варовикови почви. Расте и на песъчливи почви и може да понася засушаване, не може да расте на сянка. Медоносно растение.

Описание. Многогодишно или двегодишно тревисто растение. Двугодишните растения иматдълъг слабо разклонен корен, а стъблото достига до 100 см. Многогодишните растения имат силно развит вретеновиден корен, дебел и дълъг, бял. При по-възрастните растения от корена излизат по няколко едногодишни стебла. Стъблата са силно разклонени, високи до 250 см, изправени, голи, обли отвътре шуплести, синьозеленикави. Листата са последователни, яйцевидно триъгълни , 3–4 пъти пересто насечени е линейно нишковидни до нишковидни крайни дялове. Долните листа са с дълги 3–6 см влагалища и дръжки, горните с разширени влагалища към стъблото, приседнали. Цветовете са хермафродитни събрани в сложен сенник без обвивка с диаметър 8–20 м, с 4-25 нееднакви по дължина голи главни лъча. Чашка липсва. Цветовете са жълти. Венчето е с 5 широко яйцевидни листчета, на върха косо врязани, дълги около 1 мм и почти толкова широки, несраснало. Тичинките са 5. Яйчникът долен. Плодът е двусеменен, яйцевидно продълговати, гол, дълг 4–10 мм, зеленокафяв, 1,5–3 мм широки, при узряване разпадащи се на две полуплодчета, с 5 надлъжни тъпи ребра. Цъфти юни – юли, плодоноси юли – август. Растението има силна, приятна миризма и сладникав остър вкус.

Използваема част. Използуват се зрелите плодовете (Fructus Foeniculi), етерично масло от резене (Oleum Foeniculi, Aetheroleum Foeniculi) и сироп от резене (Sirupus Foeniculi). Плодовете се събират преди пълното им узряване (по време на восъчната зрялост юли - септември). Цялата наземна част или само сенниците се ожънват рано сутрин или вечер, връзват се на снопчета и се оставят да доузреят на сянка. След това се овършават или изчукват, а плодчетата се прочистват чрез пресяване или превяване и се доизсушават на сянка, като се разстилат върху постелки или в сушилня при температура да 35 °C. Съхранява се в сухи, хладни и проветриви помещения, в несмляно състояние.

Химичен състав. Етерично масло 2–6% със съставки анетол (около 50–80%) и фенхон (5-20%), терпинеол, захари, белтъчни вещества, тлъсто масло, скорбяла, провитамин А, витамин C, и др.

Действие и приложение. Газогонно, спазмолитично и отхрачващо, апетитовъзбуждащо, слабително, диуретично действие. Има дълга история на билкова употреба. Прилага се при газове, при деца с ленив стомах, безапетитие, запек с колики, хроничен колит, увеличаване млякото у кърмачките, за пресипнал глас, като отхрачващо средство при бронхите и коклюш. Помага при лечение на камъни в бъбреците и когато се комбинира с пикочните дроги като мечото грозде, прави ефективно лечение за цистит. Прилагат се понякога и за регулиране на нередовната менструация. Корените се използуват при бъбречни болести и отоци като пикочогонно средство. Външно може да се използва за промивки и компреси за възпаление на очите и конюнктивит, като лапи при гнойни рани и циреи, както и за гаргара при възпалено гърло. Масло от копър (лекарствена форма) се предписва при газове и като отхрачващо средство.

Начин на употреба. 1 чаена лъжичка счукани плодчета се заливат с 200 мл вряща вода и престояват 20 мин в нея. Извлекът се прецежда, като при нужда се подслажда (за деца). Пие се 3 пъти по 60 мл за ден преди храна или се използва за гаргара.

Rp.
Sem. Foeniculi 100,0
D.s. Запарва се една чаена лъжичка в една чаша вряща вода и се пие по ¼ чаша при стомашно-чревни колики.

При контакт с кожата сокът или етеричното масло може да предизвика фоточувствителност и / или дерматит при някои хора. Поглъщане на маслото може да предизвика повръщане, гърчове и белодробен оток. Избягвайте използването за малки деца, при цироза, чернодробни нарушения. Не трябва да се дава на бременни жени.

Помнете, че използването на билки трябва да става винаги след консултация със специалист.

Семейство Устноцветни – Lamiaceae (Labiatae)

Бетоника, лечебен ранилист, рани-лист, рошовина, хайдушка билка, червен вятър

Семейство Устноцветни - Lamiaceae (Labiatae)

Реманията достига на височина до 30 см. Корените й са дебели, с жълтеникаво-кафява кора, във формата на вретено, от 8 до 24 см дълги, с жълто-бяла дървесна тъкан, има слаб мирис и леко сладък и горчив вкус. Листата й са големи и лепкави, с къси дръжки, най-вече на нивото на земята, розетковидено разположени около стъблото, оцветени са в по-светло зелено като горната им повърхност е релефна и с тъмни на цвят листни вени, ръбът е назъбен. Цветовете са с тръбовидна форма и оцветени в различни нюанси от жълто до тъмно червено (бордо). Те са хермафродитни, опрашват се от насекоми. Плодовете представляват малки топчета. Цъфтят от април до юни, а семената узряват от май до юли. 
 

морач, див копър, зимен копър, аптекарски копър, влашки копър, мерач, манотър, сминд, феникъл

Семейство. Сенникоцветни - Apiaceae (Umbelliferae)