Back to top

Ранилист - Betonica officinalis L. (Stachys officinalis - (L.)Trevis.)

Билков каталог: 
Р

Бетоника, лечебен ранилист, рани-лист, рошовина, хайдушка билка, червен вятър

Семейство Устноцветни - Lamiaceae (Labiatae)

Разпространение. Расте по тревисти и каменисти места и из ливади по сечища до 2000 метра надморска височина. Може да расте в на слънце или на полусянка (светли гори). Расте добре при различни почвени типове, предпочита влажна почва, добре дренирана.

Описание. Многогодишно тревисто растение с късо почти хоризонтално коренище. Стъблото е право, 4-ръбесто, неразклонено, високо до 100 см. Листата са срещуположни, назъбени, продълговати до яйцевидно продълговати, в основата сърцевидни, дълги 3–12 см и широки 2–5 см, приосновните са с дълги дръжки, събрани в приземна розетка, окосмени или голи. Стъблените са с къса дръжка, а връхните почти приседнали, срещуположни. Цветовете са приседнали в пазвите на горните листа и по върховете на стъблото, двуполови, в гъсти класовидни съцветия. Чашката е тръбесто-звънчевидна, с пет късо заострени зъбчета. Венчето е двуустно с цяла горна устна, долната е малко по-дълга, тъмно розово или т лилаво-червени. Тичинките са 4, скрити под горната устна, две по-къси. Плодът при узряваме се разпада на 4 продълговати орехчета. Цъфти юни - септември, плодоноси юли – ноември.

Употребяема част. Използват се стръкове (до 25 см) брани по време на цъфтежа и коренището събрани септември - октомври. Сушат се в сушилня при температура до 40 °C. Ранилист е от лечебните растения под специален режим на опазване и ползване.

Химичен състав. Съдържа пиролидиновите алкалоиди бетоницин, стахидрин и турицин; танини, смолисти вещества, минерални соли, етерично масло, сапонини, органични киселини, и др.

Действие и приложение. Спазмолитично, възбужда апетита и подобрява храносмилането, тонизиращо действие. Употребява се при подагра, колики на стомашно-чревния канал, заболявания на горните дихателни пътища, при диарии, противоглистно, антисептично, газогонно, леко очистително, жлъчегонно, храносмилателната, диуретично, отхрачващо, успокояващо, при възпаление на бъбреците, като общоукрепващо средство при нервно изтощение, главоболие, виене на свят. Намира приложение още при ревматични заболявания, заболявания на жлъчните пътища. Външно при рани, ухапвания от насекоми и змии, ревматични отоци. От растението се прави хомеопатично лекарство.

Начин на употреба. Отвара - 1 супена лъжица смляна дрога се залива с 500 мл вряща вода и се вари 5 минути. Отварата се пие по 1 винена чаша 2-3 пъти дневно, преди храна .

Запарка – 1 с.л. суха билка се залива с 500 мл вряла вода, оставя се да престои 1 час, прецежда се и се пие преди храна по 1 винена чаша 4 пъти дневно.

При предозиране дрогата е отровна. Да не се употребява при тежка хипотония, остър гастрит с нулева киселинност, остра тромбоза, по време на бременност, тъй като повишава тонуса на матката. Да се приема по лекарско предписание и под лекарски контрол.

Помнете, че използването на билки трябва да става винаги след консултация със специалист.

Семейство Устноцветни – Lamiaceae (Labiatae)

Бетоника, лечебен ранилист, рани-лист, рошовина, хайдушка билка, червен вятър

Семейство Устноцветни - Lamiaceae (Labiatae)

Реманията достига на височина до 30 см. Корените й са дебели, с жълтеникаво-кафява кора, във формата на вретено, от 8 до 24 см дълги, с жълто-бяла дървесна тъкан, има слаб мирис и леко сладък и горчив вкус. Листата й са големи и лепкави, с къси дръжки, най-вече на нивото на земята, розетковидено разположени около стъблото, оцветени са в по-светло зелено като горната им повърхност е релефна и с тъмни на цвят листни вени, ръбът е назъбен. Цветовете са с тръбовидна форма и оцветени в различни нюанси от жълто до тъмно червено (бордо). Те са хермафродитни, опрашват се от насекоми. Плодовете представляват малки топчета. Цъфтят от април до юни, а семената узряват от май до юли. 
 

морач, див копър, зимен копър, аптекарски копър, влашки копър, мерач, манотър, сминд, феникъл

Семейство. Сенникоцветни - Apiaceae (Umbelliferae)