Back to top

Пунарнава - Boerhavia diffusa - L. (B. coccinea. B. repens. L.) Punarnava

Билков каталог: 
П

Семейство. Никтагинови – Nyctaginaceae 

Разпространение. За негова родина се смятат Индия, субтропичена и тропична Африка и южните части на САЩ (Флорида, Джорджия и Южна Каролина). Много широко разпространено, среща се в Австралия - Нов Южен Уелс, Куинсланд, Азия, Южна Америка. В Хималаите расте до 2000 метра надморска височина. Обитава голи площи, като обикновено се срещат на сухи песъчливи почви. Предпочита добре дренирана почва, суха или влажна и може да понася засушаване. Не може да расте на сянка. В превод от хинди означава ”извор на младостта”.

Описание. Многогодишно тревисто тропическо растение до полухраст. Има добре развит вретеновиден корен, дълъг, цилиндричен, с големина от 2 мм до 15 мм. в диаметър, жълто-кафяв до кафяв. Стъблата са полегнали или леко възходящи, разклонени, дълги до 100 см. Листата са месести, срещуположно разположени, широко-яйцевидни или полукръгли, с почти заоблени ръбове и полусърцевидна основа, с къси дръжки. В горната си част са оцветени по-тъмно зелено, а в долната са белезникави, мъхести. Цветовете са хермафродитни събрани в съцветия метлица, имат дълга дръжка, оцветени са в лилаво. Плодовете са кръгли или полуелипсовидни, заоблени в горния си край, а слабо конусовидни в долния, оребрени, много лепкави и растат близко до земята, за да залепнат за малки прелетни птици. Има леко горчив, пикантен и стипчив вкус. Цъфти и плодоноси юни-септември.

Използваема част. Корените, листа и семена.

Химичен състав. Флавоноиди, алкалоиди, лигнини, гликопротеини, стероиди, въглехидрати, оксалова киселина, фумарова киселина и др.

Действие и приложение. Антидот има диуретично, отхрачващо, слабително, противовъзпалително, антифибринолитични и антибактериално действие. Листата се ядат като зеленчук. Според Аюрведа, пунарнава е горчива, охлаждаща билка. Корените се използват при лечението на астма, оток, анемия, жълтеница, асцит, аназарка, оскъдна урина, като противостресов агент. Също така се смятат за антидот при отравяне от змия. Растението се използва и при сърдечно-съдови заболявания, включително заболяване на сърдечните клапи, както и за плеврит и задържане на вода в тъканите, диабет, газове, затлъстяване, загуба на апетит, болки в ставите, тумори, жлъчни кризи, цироза, цистит, намалява образуването на камъни в бъбреците, намалява нивата на урея в организма, използва се при нарушения на очите, като нощна слепота, глаукома и др.

Индийската медицина го препоръчва и при гонорея, дизурия (болезнено уриниране) и вътрешни възпаления. Проучвания показват, че билката притежава антиоксидантни свойства. Помага на бъбреците да се отстранят токсините бързо, без да ги натоварва, това го прави основна билка при алтернативно лечение на бъбречна недостатъчност. Синха публикува няколко клинични доклади, в които случаи на болестта Брайт (остър и хроничен нефрит), след прием на дрогата в продължение на една седмица неговото развитие се подтиска, а след един месец се нормализира състоянието на бъбреците. Изследване установява, че при ежедневно перорално приложение на воден разтвор на екстракт на пунарнава в продължение на 4 седмици при нормални и диабетни плъхове, значително намалява кръвната захар и значително увеличава нивата на плазмения инсулин. Използва се и за укрепване на имунната система. Листата на пунарнава се използват в Кот д'Ивоар за лечение на астма, както и за кашлица и задух. На Карибите се използват като средство за намаляване на болката. В нигерийската народната медицина са се употребявали за лечение на епилепсия (намалява на появата на припадъци).

Начин на употреба. Сокът от прясната билка може да се приема в доза от 5 до 10 мл два пъти на ден. Предозиране на пунарнава може да предизвика гадене, повръщане и диария.

Да не се използва от бременни, при обезводняване, от пациенти приемащи психоактивни лекарства и антидепресанти.

Помнете, че използването на билки трябва да става винаги след консултация със специалист.

Agropyrum repens, пълзящ пирей, пир, троскот, житняк, айрък, белузнак, капладжа

Семейство Житни - Poaceae (Gramineae)_

бенедиктински трън, кникус, камилски трън, свещен трън

Семейство Сложноцветни - Asteraceae (Compositae)

Семейство. Никтагинови – Nyctaginaceae