дива хурка, зъминска хурка, зъмска хурка, конска борика, дива борика, борика, змийска хурка, надена трева, наставиче, самодивска хурка, зайча опашка, гологлавец, гръклян, конско биле, кукувичина плюнка, горчица, гъволче, нивна хурка, обикновенна прешлица, полска прешлица, свирчо биле, гърличаво биле, бабино руно
Семейство Хвощови – Equisetaceae
Разпространение. Полския хвощ е разпространен в целия свят, обитавал е нашата планета още от времето на динозаврите. Расте по влажни места, насипи, из ливади, блатистите места, покрай напоителните и отводнителните канали, край железопътните линии и по нивите като плевел в цялата България до 1600 м надморска височина.
Описание. Преди 400 милиони години хвощът е бил с размери на дърво. Полския хвощ е многогодишно тревисто растение, има дълго разклонено, възлесто коренище с кафяво черни грудки по него. Има два вида надземни стъбла - пролетно и лятно. Пролетното стъбло е неразклонено, кафяво, завършва със спороносно класче, с щитовидни спороносни листчета (спорофили). Спорангиите са разположени по ръба на спорофилите. След като спорите узреят и се разсеят, пролетното стъбло отмира и от коренището се развива лятното стъбло. То съща е членесто, но е зелено, безполово и силно разклонено, високо до 80 см. Разклоненията са начленени и разположени в прешлени (долните са по дълги, а към върха се стесняват). Стеблото и разклоненията са кухи и надлъжно набраздени с по 4 ребра, във възлите във влагалищни тръбици са разположени листата. Те са силно редуцирани люспести и сраснали с по 6–12 листни зъбчета.
Използваема част. Използува се лятното зелено стъбло на полския хвощ, брано от май до септември. Отрязва се на около 20 см от върха. Да не се бърка с другите разпространени у нас видове хвощ, някои от които са отровни!
Химичен състав. Съдържа алкалоиди (еквизетин и никотин), флавонови и флавонолови гликозиди, органични киселини, производни на кверцетина, кемпферола, изорамнетина, лутеолина, апигенина, дабилни и смолисти вещества, провитамин А, витамин С, белтъчини, горчиво вещество и др.
Действие и приложение. Пикочогонно, кръвоспиращо, запичащо, противовъзпалително и ранозаздравяващо. Употребява се при хронични бъбречни заболявания (особено при пясък и камъни в бъбреците и пикочния мехур), възпаления на пикочните пътища, маточни и хемороидални кръвотечения, при отоци от различно естество, атеросклероза, туберкулоза, високо артериално налягане, сърдечни заболявалия, чернодробни болести, жълтеница, камъни в жлъчката, подагра, катар на стомаха, чревни инфекции (с кървава диария), главоболие, като противоотрова при оловни отравяния (стимулира освобождаването на олово от тялото). Външно се използва при ишиас, ревматизъм, гнойни рани, екземи, промивки при бяло течение, лишеи, костна туберкулоза, за гаргара при възпаление на сливиците, възпаления на лигавицата на устата, гниене на зъбите, кървене или възпаление на венците, фистули и полипи по небцето и гърлото и др. На билката се приписка способността да засилва защитните сили на организма.
Начин на употреба. Две супени лъжици наситнени стръкове от полски хвощ се запарват с 500 мл мл вряща вода. Запарката се изпива на глътки за два дни.
Полски хвощ се прилага външно и под форма на лапи от смачкани свежи стръкове, като отвара или извлек за бани и промивки. За гаргара, компреси и промивки под формата на извлек от 1 супена лъжица билка, накисната за 30 мин в 250 см³ вода.