дълга коприва, голяма коприва
Семейство Копривови - Urticaceae
Разпространение. Копривата е широко разпространена, среща се като диворастяща в цялата страна, в храсталаци, край пътища, край реките в цяла България. Вирее на всякакъв тип почви, с изключение на блатистите и мочурливи тежки глинести почви.
Описание. Многогодишно двудомно растение. Стъблото е четириръбесто, изправено, високо до 150 см, с дълго, пълзящо и разклонено коренище. Листата са срещуположни, назъбени, яйцевидни, към върха заострени, с напилен ръб, тъмно зелени. Цялото растение е покрито с парливи власинки. Цветовете са еднополови, дребни, зелени, събрани в съцветие реса в пазвите на листата. Плодът е малко сухо едносеменно орехче. Цъфти от май до септември.
Използваема част. За лечебна цел се използват листата и коренищата на копривата. Листата се събират от май до октомври, стъблата се окосяват и листата се обират, докато растението е още свежо. Коренищата се изкопават или много рано напролет (март) или през късната есен (септември – ноември). Коренищата се изкопават, изчистват се от пръст и тънки коренчета и се измиват веднага.
Химичен състав. Листата на коприва съдържа танини и протеини, мравчена киселина, гликозиди уртицин, витамин С, К и аскорбинова киселина, пантотенова киселина, каротиноиди, хлорофил, ситостерол, хистамин, виолаксантин, железни соли, етерично масло, белтъчини и восък. Корените съдържат дъбилни вещества, скорбяла, соли и др.
Действие и приложение. Листата на копривата притежават кръвоспиращо и диуретично действие, понижават съдържанието на захар в кръвта, увеличават хемоглобина, имат противоревматично действие, подобрява на сърдечно-съдовата система и дихателния център. В народната медицина се използва при кръвоизливи от носа, обилна менструация, чревно кървене и други кръвотечения, при анемии, при храносмилателни смущения с диария, гастрит, язва на стомаха и язва на дванадесетопръстника, хемороиди, при бъбречни заболявания като диуретично средство, диабет, хроничен бронхит, атеросклероза, ревматизъм, акне, главоболие, задух, чернодробни и жлъчни заболявания, за увеличение млякото при кърмачки, туберкулоза, за засилване на сърдечния мускул и др. Външно като улесняващо за парене при ревматизъм, при отоци, при натъртвания, косопад, себореен дерматит, екзема, изгаряния и др.
Начин на употреба. Две супени лъжици сухи листа от коприва се заливат 250 мл вряща вода. Запарката се използва и външно.
1-2 супени лъжици семе от коприва се се поставят в кисело мляко, сместа се разбърква добре, престоява 1 нощ и се изяжда на два пъти за деня.
2 чаени лъжички семе от коприва се запарват с 500 мл вряща вода за 10 минути, после се прецежда и се пие 30 минути преди хранене или 1 час след хранене, 3 пъти на ден.
Семена от коприва, смесени с пчелен мед в съотношение 1:1
При косопад се приготвя отвара от 100 г листа, които се варят 30 мин в 500мл вода и 500 мл оцет. С отварата се намокрят корените на космите или се измива косата вечер преди лягане.
Да се прилага с голяма предпазливост от хора, при които е налице повишена съсирваемост на кръвта (тромбофлебит или тромбемболия), както и при хора пиещи лекарства за разреждане на кръвта, при болни от хипертония. Чаят от коприва не трябва да се пие с литий (алкален елемент, използван в лекарства за психически заболявания), защото това може да повиши риска от дехидратация и отравяне с литий.