Back to top

Градински чай - Salvia officinalis L.

Билков каталог: 
Г

божо дърво, божигробски босилек, какула, какуле, конски босилек, ливанче, рожково биле, градинска салвия, теменче, къделка, шалвей

Семейство Устноцветки - Lamiaceae (Labiatae)

Разпространение. Произхожда от Средиземноморската област. У нас се култивира доста често из градините като декоративно и лечебно растение, а по крайбрежието се среща и подивяло. Расте на сухи и каменисти места, обикновено във варовикови райони и често там, където има много малко почва понася засушаване. Расте в средно суха до средно влажна, добре дренирана почва на слънце, не може да расте на сянка. Мокрите почви могат да бъдат фатални за растението. Като култура се отглежда в ниските и топли райони, в южната част на страната, на чисти от плевели почви, с южно изложение, запазени от ветрове топли места. Засажда се и в градините като декоративно растение. Медоносно растение. Използвал се е като лекарствено средство още от старите гърци и римляните.

Описание. Градинският чай е многогодишен вечнозелен полухраст със силно разклонени, четириръбести, гъсто облистени, сивозелени стъбла, в горната част покрити с власинки, вдървесинени в основата, високо 50-100 см. Едногодишните клонки в началото са четвъртити, а при стареене стават закръглени. През зимата тревистата част на стъблото отмира. Корените му са силно развити и влакнести, прониква дълбоко в почвата. Листата са ланцетовидни, ситно назъбени, срещуположни, отгоре са зелени (по-младите сребристобели), от долната страна бяло влакнести със силно изпъкнали жилки, с дръжки, най-горните приседнали. Цветовете са са хермафродитни, събрани на върха на стъблото в класовидни съцветия по 6–12, дълги 2,5 см, с къси дръжки. Чашата е фуниевидна, звънеста, 5-делна, двуустна, горната устна с 3, а долната с 2 зъбчета. Венчето е тръбесто, синьовиолетово, рядко розово или бяло, с власинки отвътре, 20–25 мм дълго. Горната устна е почти изправена, а долната триделна. Тичинките са 2, със силно извити дръжки, скрити под горната устна. Плодът е сух, разпадащ се на 4 тъмнокафяви или черни почти кълбовидни орехчета при узряване. Семената са много дребни, овални, със светлокафява окраска, прошарени с тъмнокафяви жилки. Притежава силна, особена миризма и стипчиво-горчив вкус. Цъфти юни-август, като цъфтенето започва последователно отдолу нагоре, плодоноси през юли-септември.

Използваема част. Използуват се листата (Folia Salviae) и цялата надземна част (Herba Salviae) брани през май преди цъфтежа и след цъфтежа през септември. Ако дрогата е предназначена за получаване на етерично масло, целите растения се ожънват по време на цъфтежа до мястото на облистването и се дестилира. Суши се в проветриви помещения или в сушилни при температура до 50-60°C, като в началото на сушенето листата се разбъркват. Съхранява се в сухи и проветриви помещения, в добре направени опаковки, да няма преки слънчеви лъчи. Срок на съхранение до 1 година.

Рандеман. От 4,3 кг свежи листа се получава 1 кг сухи.

Химичен състав. Съдържа етерично масло 1–2,5% (състои се от циенол, туйон, пинен и други), горчивият дву-терпенов лактон карназол, тритерпеновите урзолова и олеанолова киселина, витамини - B1 и С, провитамин А, смоли и др.

Действие и приложение. Лечебните свойства на градинския чай са били известни още от древността, познат е на повечето готвачи. Притежава противовъзпалително, дезинфекционно, противогъбично, запичащо, противокаш-лично, кръвоспиращо действие. Употребява се при стомашни и чревни възпаления, диария, загуба на апетит, чернодробни и жлъчни заболявания, въмпаления на дихателните органи, гърлобол, ларингит, трахеобронхит, кашлица от различен произход. Използва се още за спиране на кърмата, язва на стомаха и червата, хемороиди, при нощно изпотяване (използва се за лекарство за подтискане на потта), повишено слюноотделяне (като болестта на Паркинсон), тревожност, депресия, отслабена памет, високо кръвно налягане, по-леки форми на диабет, смята се, че градински чай нормализира активността на половите жлези. В тази връзка, той е предписан за безплодие, менопауза, затлъстяване и старческа немощ. Външно се използва за лечение на ухапвания от насекоми, вагинално течение, лечение на гнойни рани, изгаряния, за бани, за гаргара при зъбобол, болки в гърлото, , стоматит, гингивит, възпаления на устната кухина. Етеричното масло от градинския чай се използва за инхалации, използва се и в ароматерапията.

Начин на употреба. Запарка, 1 супена лъжица билка в 500 мл вряща вода се използува за гаргара и за лечение на гнойни рани. За вътрешна употреба се приготвя запарка от 1 супена лъжица дрога и 250 мл вряща вода.

За регулиране на потенето
Rp.:
Fol. Salviae conc. . . . . 50
D.s.: По 2 чаени лъжички в чаша отвара за ден.

За намаляване на млякото (според Meyer):
Rp.:
Fol. Juglandis conc . . . 20,00
Fol. Salviae conc.
Strobuli Lupuli . . . aa 40,00
C.m.f. species.
D.s.: По 4 чаени лъжички в чаша запарка за ден.

Като стомашно (от Seidel):
Rp.:
Fol. Salviae conc.
Hb. Absinthii
Hb. Centaurii . . . aa 25
C.m.f. species.
D.s.: По една и половина чаена лъжичка в чаша запарка за ден - по 1/3 чаша половин час преди ядене.

Внимание! В по-големи дози (или при използването му в по-дълъг период) растението може да е токсично. Симптомите включват: безпокойство, повръщане, виене на свят, тремор, гърчове. Да се избягва употребата му от лица с остро възпаление на бъбреците и остра кашлица. Противопоказно е по време на бременност и не трябва да се предписва на бременни жени, както и при остър нефрит или за хора, които имат епилептични припадъци. Градинският чай намалява секрецията на мляко, така че кърмещите майки не трябва да го използват.

Помнете, че използването на билки трябва да става винаги след консултация със специалист.

гороцвет, бабатура, жълт божур, жълта свиларка, жълта котка, жълтоцвет, кучи божур, зайчи мак, патенца, кукувиче око, марем, овче око, слети коса, спадикос, опадикос, отравниче, дива спреж, гурльов

Обикновен гингер, магарешки бодил, камилски бодил, бодил, главест трън, магарешки трън, раков бодил

Семейство Сложноцветни - Asteraceae (Compositae)

Сенегалска акация

Семейство. Мимозови

лиций, мерджан, императорско плодче, китайска шипка, червени диаманти, вълче грозде

Семейство - Картофови (Solanaceae)