черен глог
Семейство. Розоцветни – Rosaceae
Разпространение. Расте в покрайнините на горите и сред храсталаци, по-често в източните части на страната – до към 400 м надморска височина. Може да расте в полусянка или на слънце. Предпочита влажна или мокра почва и може да понася засушаване. Медоносно растение.
Описание. Храст или ниско дърво до 4-6 м високо. Младите клонки са космати. Има малобройни трънки, дълги 5-10 мм и сивкава кора на клонките. Листата са голи или слабо влакнести, кожести, с 3-5 неправилно напилени дяла, дълги 2-6 см, широки 2-4 см. Цветовете са сравнително дребни, хермафродитни, 10-15 мм в диаметър, бели, събрани в щитовидни съцветия. Цветните дръжки са влакнести, Чашката е петлистна, от външната страна влакнеста. Венчелистчетата са 5, бели, закръглени. Тичинките са много. Плодникът е образуван от 3-5 плодолиста. Плодовете са кълбести, 10-15 мм в диаметър, черни или черно-червени, със сиво синкав налеп, с 3-5 тристенни костилчици. Цъфти май-юни, плодоноси през август-септември.
Използваема част. Използват се листата (Folia Crataegi melanocarpae; Folium Crataegi pentagynae), цветовете (Flores Crataegi melanocarpae; Flos Crataegi pentagynae) и плодовете (Fructus Crataegi melanocarpae; Fructus Crataegi pentagynae). Берат се листните петури с дръжките, но докато са зелени или само цветовете без листата (Flos Crataegi sine foliis) или цветните китчици с прикрепените към тях листа (Flos Crataegi cum foliis), като се отстраняват прецъфтелите цветове. Брането на плодчетата става при пълното им узряване, но преди да са започнали да омекват. Листата се сушат се върху рамки в проветриви помещения или в сушилни при температура до 40°C. Цветовете се сушат в проветриви помещения, разстлани на тънък пласт или в сушилни при температура до 40°C. Плодчетата може да се сушат на открито, като вечерно време дрогата се прибира под навес или в сушилни при температура до 60°C, катосе започва от по-ниска температура.
Рандеман. От 4 кг свежи листа се получава 1 кг сухи, от 5,5 кг свежи цветове се получава 1 кг сухи, а от 4 кг свежи цветове с листата се получава 1 кг сухи.
Химичен състав. Плодовете на глога съдържат флавоноиди По-рано действието на кратеговата киселина, лимонена киселина, дъбилни вещества, мастни масла, пектин, тритерпин. В цветовете на глог са открити флавоноиди, каротеноиди, ацетилхолин, холин, етерични масла и други органични съединения, кафена киселина и др.
Действие и приложение. Като регулиращи и засилващи сърдечната дейност, има кардиотонично, хипотонично действие. Плодовете и цветовете имат хипотензивен ефект (понижават кръвното), както и като лек сърдечен тоник. Използват се за лечение на сърдечна слабост комбинирана с високо кръвно налягане. Листата предизвикват разширение на коронарните съдове и леко усилва сърдечните съкращения, без да влияе съществено на периферното кръвообращение. Препаратите от глог не дават ефект при декомпресирано сърце. Българската народна медицина прилага отвара от корените на растението заедно с корените от божур (Paeonia peregrina) при жлъчни страдания.
Начин на употреба. Запарка от глогов цвят. 2 супена лъжица от цвета се залива с 450 мл вряща вода и се оставя да кисне 2 часа. Пие се по 150 мл 3 пъти дневно преди хранене. Вкусът на запарката може да се коригира с мед. Под контрол на лекаря.
Отвара, 1 супена лъжица плодове се оставят да варят 10 минути на тих огън. Отварата се прецежда, пие се по 150 мл 3 пъти дневно преди хранене. Също под лекарски контрол.