Back to top

Бял пелин Artemisia absinthium L.

Билков каталог: 
Б

обикновен пелин, горчив пелин, пелин, ситен пелин

Семейство Сложноцветни — Asteraceae (Compositae)

Разпространение. Пелинът расте като плевел по тревисти и каменисти места, пътища, храсталаци в цялата страна, главно в равнините и предпланините до 1500 м надморска височина. У нас се срещат още 12 вида пелин.

Описание. Пелинът е многогодишно тревисто растение със силно горчив вкус и приятен аромат. Расте до 100–120 м височина, разклонено е в горната част, а в долната част вдървено. Корена е силно разклонен. Стъблото е гъсто покрито с власинки, поради което изглежда сивобяло. Долните листа са 2 до 3 перести дълбоко нарязани на тясно-ланцетни, широки 2-3 мм листчета, с дълги дръжки. Горните са двойноперести, с къси дръжки, в зоната на съцветието са триделни до цели, седящи. Листата от двете страни са покрити със сребристи копринести власинки. Цветните кошнички на пелина са дребни, имат жълт цвят, наведени, широки около 3 мм, почти сферични и са събрани в съцветие метлица. Кошничката се състои само от тръбести цветчета, без чашка, разположени върху влакнесто съцветно легло. Крайните цветове са женски, а вътрешните двуполови. Плодът на пелина е кафяв, продълговат и заострен, около 1 мм дълъг, без хвърчилка или коронка. Цъфти от юли до септември. Притежава особена, силна, приятна миризма и траен горчив вкус.

Използваема част. Пелина се използуват цъфтящите облистени връхни части (Herba Absinthii), отрязани на около 25 см от върха. Събират се в началото на цъфтежа. Не трябва да се събират прецъфтели, вдървесинени или дебели стебла. Допуска се обирането на листата и на неотрязаната част на стеблото. При брането да не се бърка с дивия пелин (Artemisia vulgaris) на който листата са двуцветни - отгоре тъмно зелени отдолу беловълнести, а кошничките му са длъгнести. Събраните стръкове се почистват и се навързват на китки, които се окачват на сянка на пирон или връв или се сушат в сушилни при температура не по-висока от 35-40°C. Съхраняват се в сухи и проветриви помещения. Видът е под специален режим на опазване и ползване съгласно Закона за лечебните растения. Всяка година се определят допустимите за стопанско ползване количества и райони.

Рандеман. От 3,6 кг свежи стръкове се получава 1 кг сухи.

Химичен състав. Белия пелин съдържат етерично масло, горчиви гликозиди, флавоноиди, витамини (аскорбинова киселина и провитамин А,С, В6 и К), органични киселини (ябълчена, янтарна), смоли и танини. Особеният горчив вкус на дрогата се дължи на съдържанието на горчивото вещество абсинтин.

Действие и приложение. Пелинът е едно от най-често употребяваните растения в народна медицина. Стимулира функцията на жлезите на стомашно-чревния тракт и панкреаса, увеличава секрецията на жлъчката и значително подобряване на храносмилането и възбужда апетита. Хамазуленът има противовъзпалително действие и способността да премахва спазмите на гладкомускулните органи. Според предварителни експериментални данни има бактерициден ефект. Употребява се при възпаление на черния дроб и жлъчката, за да възбуди апетита и подобряване на работата на храносмилателната система, хронични заболявания на панкреаса и жлъчните пътища, при заболявания на стомашно-чревния тракт, колит, повишаване на имунитета, при малокръвие, и гръдна жаба. Използва се при повръщане, глисти, газове, тежест в стомаха, главоболие, анемия, нередовна менструация,, подобряване на паметта, безсъние, бронхиална астма, стимулира централната нервна система. Използва се външно при екземи, рани, изгаряния, ухапвания от насекоми, ревматизъм. За изплакване на устата при лош дъх.

Начин на употреба. Като запарка 1 чаена лъжичка от билката се накисва за 2 часа в 300 мл вода. След прецеждане се приема по за 1 ден на 3-4 порции преди храна.

Продължителната употреба на пелин може да причини леко отравяне, а в по-тежки случаи може да бъде придружен от халюцинации и гърчове. Симптоми при отравяне: гадене, горчив вкус в устата, болки в стомаха, повръщане, главоболие, шум в ушите, световъртеж, зрителни смущения, възможно е появата на диария, гърчове. При продължителната употреба може да предизвика атоничен запек. При отравяне трябва да се направи незабавна промивка на стомаха с активен въглен и да се потърси лекарска помощ. Не трябва да се приема от бременни и кърмачки (млякото става горчиво), както и при болни с мозъчни кръвоизливи и при язвена болест. Спиртните разтвори от растението, в конто са извлечени туйон, туйол и други вещества, са отровни. Те предизвикват гърчове, храносмилателни, чернодробни и бъбречни увреждания, халюцинации и др. Във Франция от 1915 г. е забранена употребата на аперитива „Абсент“, ароматизиран с пелин, поради голямата му токсичност.

Помнете, че използването на билки трябва да става винаги след консултация със специалист.

блатниче, жабешко цветче, жабинек , жълт блатняк, обикновен блатняк , гергьовско цвете, змиев трън, блатен крокон, белокрилник

Семейство Лютикови - Ranunculaceae

черен дървовиден бъз, бозик, бозъл, бойзан, бузе, бъзляк, бъзлян, бъзовина, гумендже, дрен бъз, драмбъз, дървен бъз, свирчовина, свирчина, свирчичина, сворчовина, свирчок, сурчумина, трънбъз

обикновена блатия, върболист, върбица, обикновена върбица, литрум, маремче, плакун, охапливо биле, лисича опашка, маясъличе

Семейство Блатиеви - Lythraceae

Семейството Комбретови – Combretaceae

зелче

Семейство Каменоломкови – Saxifragaceae